Сега, след като половината съфорумци споделят сънищата си, може би ще установим че някои фенове на ГТ са с тежки психични отклонения
Аз ще почна с вчерашния си сън
- пътувах в началото с приятели към Орлов мост - имаше мач на Васил Левски, Левски играеше срещу Динамо Загреб. В автобуса попаднахме на някаква хърватска агитка, но бяха дружелюбно настроени, така че с тях на развален български се заприказвахме относно футболното фенство, споделяхме опит, разглеждахме си знамената. Дори си разменихме по едно знаме. Малко преди да почне мача се появи баща ми и ми каза, че ще се наложи да играя по незнайни причини. Естествено аз излезнах от трибуните и веднага отидох в съблекалните да се преобличам. Влезнах някъде средата на второто полувреме, ама вече губехме с много. Така или иначе не успяхме да спечелим мача. След това се качихме с едни съученици на някакъв автобус, който ни закара в Пазарджик?! Оттам почнахме да търсим някакъв МОЛ, ама се събудих
А снощи бях избягал от училище, бях само на последния блок, след това пак на някакъв автобус и отново към Пазарджик. Само че този път по магистралата имаше спирки и се качваха някакви бабички. Иначе в автобуса бях със съученици и приятели - фенове на Левски. Вече като стигнахме до Пазарджик почти целия автобус се изпразни, а аз пак исках да намеря някакъв МОЛ. Интересното беше, че имаше и трамваи в Пазарджик
458 и 825 бяха номерата им, някакъв пазарджишки модел. Не успяхме да намерим МОЛ-а, но се оказа, че една съученичка има апартамент в Пз и решихме да ходим там. Трябваше да минем през някаква много стръмна пътека и да наджапаме в морето(!?). Успяхме да се качим, но по едно врема майка ми ми звънна за нещо и аз трябваше да се телепортирам у нас. Пред входа видях Бойко Борисов
И се събудих..