Вчера сънувах необичаен сън, с още по-странен край. Случи се точно преди да се събудя. Аз бях в селскостопански двор на изоставено ТКЗС, което се намираше някъде след последната част на кв. Овча купел. Както се разхождах из стопанството на едно място черния път се прорязваше от доста широко корито, в което течеше почти пресъхнала рекичка. Над нея се извисяваше сив ламаринен мост с допълнително сложен парапет като от тераса, около който всичко беше обрасло с къпини, шипки и бръшлян. Изведнъж погледът ми беше привлечен от формата и размерите на моста, както и от сивият му ламаринен под. Имах усещането, че пред очите ми стои нещо толкова познато, но има липсващ елемент, заради който не мога да отгатна цялостната картина. Вгледах се в моста: насреща ми имаше три части, като тази в средата беше малко по-къса от другите, които бяха еднакво дълги. Започнах да вървя по моста и на две от секциите, въпреки калта и ръждата личаха следи от люкове! Веднага разбрах, че се движа по покрива на бракувана София-70, но къде беше останалата част от трамвая?! С джобното ми ножче

започнах да режа и разплитам бръшляна и другата растителност отстрани, когато напипах още ламарина и стъкла. Скочих в реката за да довърша започнатото. Водата в реката се оказа една педя. След още рязане изведнъж ясно забелязах силуетът на жълт заоблен трисекционен трамвай! Дори вратите му все още бяха на мястото си, а талигите му стояха до половина затънали в калта. Веднага се устремих към предната част на трамвая, с надеждата да видя инвентарният му номер, понеже страничните му номера бяха замазани с по-тъмно жълта боя. Пропълзях между брега на реката и трамвая и стигнах до предницата. На нея все още стояха фаровете, чистачката и масивната метална емблема, а на мястото на инвентарния номер беше залепена малка реклама на Кока - Кола. С нокти започнах да разлепям рекламата и скоро под нея се показа числото 103! Реших мигновенно да се кача за телефона ми за да снимам трамвая. Изкачвайки се на брега обаче пред очите ми се откри друга гледка: около 15 души бутаха Чавдар 11 М3 в цвят екрю с червени и оранжеви ленти и псуваха звучно, че автобусът и днес не могъл да запали

В този миг автобуса запали, избълва огромен облак черен дим, но шофьорът загуби управление над него и Чавдара се заби в лявата част на солидна ламаринена спирка от социалистическо време. В ТКЗС да има спирка! А на спирката стояха две баби! Като по чудо спирката се огъна като чадър над тях, но те бяха невредими. Накрая съня ми завърши със скандал на работното ми място… Най-интересното е, че два пъти вече се получава така, че не мога да го публикувам в темата. При първия път тока спря и файла ми се оказа изтрит, сега пък нямам Интернет… Най-после успях!