Да, и тази снимка с разликата в нивата между перона и влака е много разочароваща. Ако съм сам инвалид в количка, не знам дали ще мога да го кача това без чужда помощ. А целта е хората в неравностойно положение да могат да се оправят сами, постоянно молейки за помощ ги кара да се чувстват безпомощни.
Проблемът не е в станциите, а в скапаните руски мотриси, които не са домислени за нашите условия. Но дори и това не е проблем, ако имаше желание. Но както виждаш на въпроса защо са оставили кална нива всички отговарят - радвай се че са пуснали метро. Хубава работа, ама българска. Та така и с нивото на мотрисите.
В Берлин в метрото на всяка станция има рампи, които са заключени и човек с инвалидна количка чака при първата врата.
Когато мотрисата спре, водачът слиза, отключва рампата и я поставя за да се преодолее разстоянието, което понякога не е хич малко, защото все пак системата е строена в продължение на сто години. Тук като се развали един асаньор и инвалидизирания човек остава заключен долу в продължение на часове докато някой се почувства отговорен. Въпросът за рампите е въпрос на няколко хиляди лева. Но за това никой не дава пари. Така е и с грозните схеми. Грешни, неясни, в едните мотриси обърнати така, в другите наопаки. Въпрос на 15 минути работа повече, даже и не е въпрос на пари да се направи като хората. Но на никой не му се занимава. На фона на метро за милиони евро тези неща лъсват като кравешко говно в средата на тронна зала.
