Лъвов мост става музей
Правят площада нулев център на България
До три години хаосът и мръсотията на Лъвов мост вече ще са в историята. Архитекти кроят планове за изцяло нова визия и организация на движението в тази част на София, където от десетилетия е едно от най-възловите места в столицата. За идеята разказа лично арх. Димитър Димитров, един от създателите на проекта.
Реконструкцията на моста ще започне заедно със строителството на втория лъч от метрото, който ще свързва кварталите „Надежда” и „Лозенец”, преминавайки през гарата и центъра на града. По план изграждането на тази отсечка трябва да приключи през 2012 г.
Лъвов мост е паметник на културата и благодарение на проекта скоро ще се превърне в пешеходна зона, около която движението ще бъде организирано в кръг. Това ще наложи създаване на още два моста за автомобили от двете страни на сегашния, над Владайска река.
Частта с лъвовете обаче ще се запази в площадно пространство. Според арх. Димитров след възстановяване на моста в първоначалния му вид от 1881 г. теренът спокойно може да се превърне в място за отдих или туристическа атракция. По думите му там дори могат да бъдат изложени като музейни експонати останките, които неизбежно ще се появят при копаенето под земята.
Известно е, че в тази част от града все още има запазени крепостни стени от Сердика. Това ново пространство ще бъде оградено и изолирано от трафика с богата зеленина. До него обаче ще се стига през подлез от долното ниво и по думите на архитекта ще даде добра възможност на общинското предприятие „Стара София” да го използва за експониране на историята на града, както и на други археологически останки. Площадът дори би могъл да стане място за Музей на София, за който от години се търси помещение.
Под моста, на нивото на реката двупосочно ще се изградят платната на бул. „Сливница”, което ще осигури трафика от кв. „Люлин”. Така централният столичен бул. “Сливница” ще влезе в тунел под бул. “Мария Луиза” на кръстовището при Лъвов мост. Според арх. Димитров оттам ще преминава транзитно над 80% от движението на столицата. На сегашното ниво ще се запази обаче трамвайната линия по бул. „Мария Луиза”. Трамваят ще се движи в кръга и ще минава пак по "Мария Луиза". Независимо че отдолу ще има спирка на метрото, той си остава връзката с Централните гробища, казва арх. Димитров.
На долното ниво, там, където минават транспортните тунели, ще бъдат и спирките на градския транспорт. Там ще спират и маршрутките. По проект се предвижда трасетата по бул. „Сливница” да бъдат скоростни за автобусите. Ще бъде осигурен непрекъснат режим на движение – без светофари, на сегашните кръстовища по бул. „Раковски” и бул. „Христо Ботев”.
Така в една отсечка от 4-5 км автомобилите ще се движат безпрепятствено, което според архитекта ще успокои трафика в тази част на София. В същото време на това ниво ще бъдат изградени магазини, ресторанти, заведения за бързо хранене, аптеки, тоалетни. Това ще е мястото, на което ще може да се разчита денонощно, сигурен е арх. Димитров.
Метростанцията при Лъвов мост ще бъде под нивото на реката. По първоначални данни то ще слезе на около 18 м дълбочина. Предвидено е да се ситуира от източната страна на моста, а не точно под него. Атракцията на това ниво ще е макетът на Лъвов мост в реални размери, който ще посреща пътниците.
Според арх. Димитров до края на юни може да се изработи цялостният проект на Лъвов мост, който да определи и финансовото участие на общината в него. А до края на годината най-вероятно ще се започне работа по реконструкцията на моста.
Центърът на площадното пространство при лъвовете може да се превърне в „нулевия километър” на България, категоричен е архитект Димитър Димитров, който се е заел да промени облика на Лъвов мост. Нулевият километър е абсолютният център на столицата – нулевата геодезична точка, от която започва меренето на километрите от града към една или друга точка в държавата. Според архитекта този начален момент може да бъде използван за означаване не само за разстоянията в страната, но и за цял свят.
В центъра на столиците на различни държави има подобни знаци, от които условно започват всички пътища и магистрали. В Москва например „нулевият километър” е разположен върху паважа на алеята, която свързва Червения площад с Манежния. Той е ограден с парапети, а хората от суеверие хвърлят монети през рамо, когато се доближат до него. В Париж той е разположен точно пред централния вход на катедралата „Нотр Дам” и представлява каменен диск с малък месингов орнамент в центъра.
Вярва се, че който стъпи на него, пак се връща във френската столица. Испания също има своя км 0. Намира се на централния мадридски площад Пуерта дел Сол точно пред старата поща с часовник. В Индия функцията на „нулев километър” изпълнява платформа от черен мрамор, поставена на мястото, където на 31 януари 1948 г. е кремирано тялото на Махатма Ганди, бащата на индийската нация.
Японският „нулев километър” пък е разположен по средата на моста Нихонбашин в столицата Токио. Подобно е положението и в Панама - върху моста Мартин Соса, част от Панамериканската магистрала. Кубинският „нулев километър” се намира в столицата Хавана, но не върху площад или мост, а на пода в голямата зала на Капитолия, където в самия й център е инкрустиран 25-каратов диамант. Във Великобритания пък например всички разстояния се измерват от железопътната гара „Черинг Крос” в Лондон, което я превръща в официален „нулев километър”.
Редно е и София да има такова място, смята арх. Димитров. Според него в момента никой не знае къде се намира „нулевият километър” на България и измерването се прави едва ли не „на око”.