Не знам дали тази е конкретната причина, но през 80-те производството и доставката на пропан-бутан в България беше страшно неравномерно и недостатъчно. Бургас се намира най-близо до производствените мощности (Нефтохим) и това може да е една от причините всичко да започне оттам. Помня, че като сме ходили от София до Бургас беше голяма мъка да се зарежда с газ. По пътя почти нямаше къде да се зареди (в Стара Загора построиха газостанцията по-късно) и първото зареждане беше в Айтос, но там често се случваше да няма газ и да се чака и тогава се ходеше или до Долно Езерово, или до Бургас в ДАП-а. Там газ имаше почти винаги, но естествено ведомствените превозни средства бяха с предимство и също се чакаше ред дълго време. Помня, че тогавашните бутилки се пълнеха много дълго, по около 5-10 минути. Като минат два автобуса и един камион и между тях някой Москвич с българска уредба и чакане от 40 минути не ни мърдаше.
Не бива да правим аналогии с бензина на газ и газта на дизела. А като вичко ново, в началото има недостиг. Говориш за самия край на 80 -те, по -точно 1989г. Разстройването на доставките е вседствие паралелното съществуване на две системи, което толкова се задълбочава, че сваля и бай Тошо, и останалите соц. лидери, а то започва с перестройката. Дотогава поради ниските цени на бензина, касаещи гражданите, не е било оправдано карането на газ. Дизелови леки автомобили буквално няма. Димноста от дизелите, камиони и автобуси е почти навсякъде вторият замърсител след някои предприятия. Част от решението е било електрификация на ГТ транспорта. Вярно че НХК е близо, но понякога решенията са повече от едно, още повече, събития няколко години преди споменаваните горе дати.
Всичко идва от последната петилетка, която започва от 1986 г, променя се ежегодно, но не завършва. Погледната през призмата на ГТ, част от задачите са заложени в предходната. Тук е ставало въпрос за доставките на автобуси, докато тролейбусите и изграждането им е било съвсем различно. То пък е тясно свързано с поредноста при пускането им, независимо че повече изглежда на случайно – разбира се подкрепено с факти.
Тоест по линия на ДАП -те в Бургас се заниматав с едно (местоположението за случая е второстепенно), по друга линия - отделно с тролейбусите. Съществуват и трети неизгладени въпроси, докато времето и ресурсите не стигат за всичко и навсякъде. Именно тези трети неизгладени въпоси са в основата на забавянето на някои от големите градове в Тролейбусния транспорт.