Както вече се спомена, за всеки участък си има предвидена скорост и тя се следи от автоматиката. Надлезът Дървеница по конструкция не е замислян за метро, така че е обяснима ниската скорост там. Не е въпросът, дали влакчето може да мине или не, а вибрациите да не съсипят моста. На това място за феновете на надземното изпълнение на метрото трябва да подчертаем, че никога по естакада не може да се постигне скоростта в подземен тунел.
Прозорецът, в който метровлакчето трябва да се впише, е не повече от минута в пикови часове и още по-тесен ще стане, когато се пуснат новите участъци и интервалът между мотрисите стане 2.5-3 минути. Обяснимо е по-лежерното пътуване в празнични дни, тъй като тогава интервалът между мотрисите е 8-10 минути, а на спирките няма толкова много хора.
Мен ме дразни не скоростта, а начина на каране на някои машинисти на спускането от Жолио Кюри към Стадиона: отпускане-спиране - непрекъснати пулсации, както и протяжното спиране на станциите.