Ето и репортаж от Букурещкото метро, което има 4 линии, 4 депа, 51 станции, а средното разстояние между станциите е 1.5 км, което позволява доста по-високи скорости (60-80 км/ч), в сравнение със софийското, и почти изцяло под земята. Вагоните им са по-широки, по-дълги (по 6 вагона) и по-просторни от нашите. Имат Бомбардиета (сглобени в Румъния), стари румънски Astra IVA, и сега са им доставили 6 испански CAF, които в момента излизат на проби. Повечето станции са в соц-стил, по-неугледни са, но са доста широки и просторни, имат и с централен, и с островен перон, а една от станциите, мисля че беше Piata Unirii, има 3 коловоза, тъй като е трансферна между 3 линии. Интересно е също, че с един билет за 10 пътувания могат да пътуват няколко човека.
Старите им влакове са целите нашарени отвътре и отвън с графити, понеже депото, в което ги държат, било със слаба охрана. При тях не може да се преминава между вагоните, за разлика от Бомбардиетата и CAF-овете. Всичките им влакове са снабдени и с пантографи, посредством които стигат до депото, където няма контактна релса. На станция Гара де Норд имаше комбинирано захранване с релса и с горен проводник, понеже имало наблизо депо и връзка с жп мрежата.
Станция Piata Victoriei, депо Berceni:
