Аз много пъти им писах (на Метрополитен) за това скъсяване на перони, но отговора беше, че София няма нужда от толкова дълги перони. Интересно ми е как знаят те - кога г-н Братоев се е качвал в сутрешният пик и знае кой от какво има нужда! Ако скъсят станциите и по МД3 ще е перфектно - така поне визуално ще изглежда, че са си запълнили пътникопотока по линията.
Нямало е разум насреща. И аз се чудя Братоев кога и колко пъти се е качвал по западния участък в сутрешния пик. На чужд гръб и 100 тояги са малко. Едно е да видиш на мониторите как се тъпчат хората (ако изобщо и това е видял), друго е да го преживееш няколко сутрини поред.
Предлагам да го заведем някъде към 8:30 на К. Величков и да се качим с него в посока Сердика, пък да го питаме защо смята, че "София няма нужда от толкова дълги перони". И с тези разширения, дето се предвиждат (летище, Бизнес парк, МД-3), къде точно ще се вместят допълнителните пътници?
Но да се върнем на техническата страна. Имам някакви слаби надежди, че някъде бъркам в сметките. Може пероните да не се точно 104 м., ами изпълнителите да са оставили по някой метър от двете страни. Може мотрисите Русич да не са 82 м. (както допуснах), а малко по-малко. Може средните вагони да не са 27 м., а 26, дори 25. Може разстоянието до първата врата да не е 2 м., а 2,50, примерно. Ако влак с 2 междинни вагона излиза 107-108 м. и има сумарно 5 м. отстояния на вратите от краищата на мотрисата - на косъм е, така да се каже, но се събира.
Ако не се събира, пак има доста възможни решения (освен скъсяване на интервалите, което считам, че постепенно ще стане):
1) удължаване на пероните с 1-2-3 м. - колкото е нужно. Има да се удължат 6 станции, което не е малко, но не е чак толкова страшно. Лошото е, че ще трябва да се спира движението за някакви не много кратки периоди.
2) ако преправяне на мотрисите е по-евтино от преправяне на станциите - първият и последният чифт врати могат да се преместят с по метър към средата на вагоните. Вместо врата - два прозореца - следваща врата биха могли да бъдат прозорец - врата - прозорец - следваща врата. Още в началото, като ги видях, се зачудих защо не са именно така.
3) ако е постижимо, средните вагони могат да бъдат три-секционни, което не дава чак толкова много допълнително място, но пак е нещо.
По отношение на интервалите, нищо чудно да ни сюрпризират с още някоя икономия. Примерно да се окаже, че старият участък е предвиден за 90 сек. минимален интервал, но новите за 2 мин. или нещо такова.
PS Представете си следното съобщение: "Следваща станция: ННН. Тъй като шефът на Метрополитена е много хитър, перонът е прекалено къс и последните врати няма да се отворят. Моля, придвижете се към следващите врати, за да напуснете влака".
PPS Намерих им данните на вагоните
в Уикипедия:
Дължина по осите на автосцепките, мм 28150/27200Значи влаковете са дълги 2 х 28150 + 27200 = 83500 мм.
С 2 междинни вагона стават 2 х 28150 + 2 х 27200 = 110700 мм, т.е. 110,7 м. Най-малко 3-4 м. не достигат. Лошо.
Иначе, ако не бяха спестили тези около 4 м. от пероните, щеше да има възможност капацитетът на влаковете да се увеличи с над 150 души (руснаците дават към 350 д/вагон при плътност 10 д/м2 - тъпканицата, която искаме да избегнем).
Сега остава да настояваме колкото и както можем новите станции по МД-1 и бъдещия МД-3 да се правят с перони поне 110 м.
Poll