Понеже видях в темата за политика, че Олег е споменал за съветската прахосмукачка-столче, реших да покажа и моят експонат, в случай, че на някой му е станало интересно що за прахосмукачка е това.
Един мъртвец, който “издъхна” в ръцете ми преди три месеца, пардон “изгоря” още при първото си включване след покупката … Прахосмукачка ПН-600 “Урал” произведена през 1984г. в “УРАЛэлектротяжмаш”, гр. Екатеринбург, СССР. По същество, електроуред произведен във военен завод за цивилна употреба. В края на 60-те години се оказало, че натовареността на заводите от производственото обединение е спаднала и е било нужно да се повиши заетостта на персонала и поточните линии. Започват да произвеждат перални машини и дребни уреди за бита, а по-късно и прахосмукачки. Моделът е копиран от японският производител National(Panasonic) и адаптиран към технологичните възможности на руснаците. Това означава, че двигателят е преместен от долната част в горната част на корпуса при съветският модел. Механизмът за навиване на кабела е сложен около двигателя отгоре, което обаче влошава охлаждането му… Опитното производство стартира през 1973г. , а серийното 1974г., за да приключи окончателно 29 години по-късно - през 2003г. Идеята е прахосмукачката да има и друга употреба, освен основната. В тесните японски жилища, където свободното място винаги е проблем, съхранението на един обемист уред, какъвто са по това време прахосмукачките е сложна работа. Единственото решение би било да се конструира такъв уред, чиито дизайн би се вписал в интериорът като мебел. И така на прахосмукачките National е придаден такъв външен вид и здравина, които позволяват да се използват след покриването им с калъф от изкуствена кожа в качеството им на табуретка. Руснаците охотно възприемат идеята и правят своя интерпретация: с калпавият електродвигател АВ-600 ухл4, доказал своята ненадеждност и къс живот в Ракета-77, Тайфун, Циклон, Вихрь, Буран, Чайка 10/М и почти всички 600 ватови модели, когато е произведен от Миаския завод за електромотори, без “Уралец”. В първите години на производство от заводът дават 10 години гаранция на изделието си, но заради огромният брой рекламации и финансови загуби постепенно намаляват гаранцията до две, а по-късно и до една година. Като идея и потребителски качества този уред не е никак лош: учудващо компактен и лек, способен наистина да бъде използван освен основното си предназначение и за табуретка. Маркучът се навива около стеснението на корпусът, принадлежностите се поставят над него и всичко е подредено и готово за работа, покрито удобно под калъфът от изкуствена кожа. Заради лошото качество на влаганите електродвигатели една добра идея не успява да разгърне целият си потенциал. През 90-те години, в опит да се реорганизира производството се появяват модели с пласмасов корпус и японски двигатели, но тези нововъведения не успяват да направят “Урал” конкурентоспособен на вносните модели.
