Аз съм "закърмен" буквално с тролеите Зиу в Търново.
Виждат се отдалече от блока, в който живеехме, баба ми живее на главен булевард, където всеки ден минаваха на интервал 12-14 минути. Училището, в което учих до 3 клас също беше на улица, по която минаваше част от маршрута им. Особено помня зимата, когато има скреж и от върховете на точилките излизаха електрикови пламъци. А звукът - той просто не може да се опише, трябва да се чуе! Ех, спомени...
Помня и топчетата за Зук - играехме до блока на една пътека в тревата. Също помня Ефир 2 в последните му 2-3 години (бил съм 8-9-годишен). Смътно си спомням по Канал 1 гледахме офанзивата в бивша Югославия (бил съм на 4 или 5), както и протестите от януари 1997 пред Парламента - също по Канал 1.
Предполагам, всички сте виждали, а много от вас и са яли соленките
Cizi. Имаше от тях сладък вариант в светло-синя опаковка - някъде до първите 1-2 години на този век. Бяха също бежово-кафяви на цвят самите бисквитки и не бяха много сладки, но все пак. После изчезнаха от магазините.
99-а или 2000-та имам спомен как сме дошли на гости при другите баба и дядо във Варна (година-две преди да дойдем да живеем за постоянно тук - до ден-днешен). Запазила ми се е ясно в съзнанието картината от
това място - гледам в тази посока и виждам как един тролей Дак-Чавдар, зелено-бял, токущо завил откъм лявата улица и се отдалечава посока към Аспарухов мост. Струва ми се, че секунда преди това бях видял и събирателната стрелка в обратната посока - на завоя от булеварда надясно към обръщача при ул. Русе.
Имаше и Мобиком, техен наследник май станаха М-Тел, сега А1. Говоря около 2000-а г. плюс-минус. Тогава хит бяха сините на Мобиком и оранжевите на Булфон улични телефони. Бяха ми купили карта за сините и няколко пъти съм се обаждал по тях - те и до днес на много места седят като паметници. На един Булфон дигнах слушалката миналата година, за да видя дали още работят и дали ще покаже часа - не показа.
През деветдесетте живеехме в Търново и баща ми всяка вечер пускаше Дарик радио, докато прави вечерята - аз или съм се прибрал от даскало токущо или идвах просто за вечеря. Преди години даже носталгията ме обзе и си изтеглих музиките, т.е. шапките на предаванията им - имаше едно... по-точно рубрика "Портфейл" около 18:30-19:00 часа.
Всяка година за по 1 ден ме водеха в София по медицински въпрос - всяка година за мен това беше денят на голямото возене на Софии 100 и Българии 1300, а преди това с нощен влак - двойно и тройно удоволствие за мен
. Няма да забравя звука им - по линия 3, по линия 5, даже по 5 помня едно возене на София 70 2002-ра, 2003-та година. Отвътре плоскостите бяха малко като топка за голф - на тръпчинки и бабунки, и с бяла, блажна боя... и, разбира се, с врати от Чавдар 11Г5 - много ярък спомен като картина, все едно вчера се возих. Един път ме водиха и на Дисниленд.
Сега случайно ми попадна
тази снимка, та ми изплува и друг спомен - явно от малък съм се заглеждал по контактните мрежи тук и там, та тогава обичах тези места на пресичане на трамвай с тролей, защото на изолаторите, пантографите правеха хубави искри.
Та, запомнил съм (явно ми е направило впечатление) стържещият звук, когато пантографите търкаха по металните винкели преди и след изолаторите.
Друг спомен ми е как веднъж баща ми ме заведе в една закусвалня, но то беше като днешните бистра, където с таблата минаваш, избираш си и си сядаш. Може и да не съм запомнил добре, но той спомена нещо като: "Сега ще отидем в ДНА-то да обядваме", ама ДНА ли е казал, друго ли... такова ми се върти в главата. Смътен спомен се прокрадва за USA-ското знаме някъде наоколо и за американско посолство в близост (на съседна улица или на същата улица но по-нагоре някъде), но може и да е грешен спомен. За мястото също не съм сигурен, но беше, сякаш,
някъде тук. Бих се радвал да кажете дали помните такъв ресторант в района или е бил другаде? Става въпрос за около 2000-2001-а година.
