Спомени...

[София 100]

Два вида одеколон "Икар", производство на Българска роза - Шумен, по БДС от 1979г. 

[AGENT 006]

Малка соц менажерийка:

[yogimax]

Годините, когато снимах всеки сняг и си правех филмчета на всяка зима по хронология.
Това е зимата 2007/08 г. в Шумен и на Шуменското плато. В пълния й блясък.

[тролей №164 линия 2]

Цялата зима не, но вечерта на 2. Януари 2008 си я спомням много добре във Варна. Тук също натрупа 15 сантиметра през същата нощ срещу 3. Помня и една светкавица вечерта - никога няма да я забравя. Отворих прозореца и се чу приглушен гръм - все едно си в акустична стая, но пак се чуваше, без кънтене и големи вибрации. За мен беше сюрреалистично преживяване сняг с гръмотевица. За съжаление, същата вечер, бурята отне и един млад човешки живот ето на това място (на момиче, затиснато от козирката, която беше с ширина около метър чист бетон, срутила се заради комбинацията от фактори старост на конструкцията плюс липса на адекватна поддръжка плюс вятъра, може би). Светла й памет на Гергана! Тогава постройката също беше едноетажна, с магазини, както е и днес.

[yogimax]

Тежка драма е било това с момичето, не знаех за случая.
В Шумен тогава нямаше гръмотевици. Но сняг с гръмотевици и светкавици имаше точно на Бъдни Вечер през 1996 г. Тогава натрупа 12 см за 3 часа в нея вечер. През деня постепенно застудяваше, отначало валеше дъжд, привечер премина в поледица и започна да замръзва, а към 20 ч. вечерта изведнъж премина в обилен сняг и започнаха гръмотевиците. Беше жестоко! Също и в нощта срещу 29 март 1995 г. имаше гръмотевици, които ме събудиха, а като погледнах навън, трупаше обилен сняг. 20 см мокър сняг натрупа тогава.
А това е първото ми филмче 2005/06 г. Пак студена и снежна зима. 2005 г. си бях купил с докторантската стипендия първата дигитална камерка.

[тролей №164 линия 2]

Новината все още е налична.

[ooleg]

Случката с козирката разтресе България тогава! Бях забравил въпросната зима, докато не стана дума за момичето под козирката.
Аз по това време също се прибирах от работа, минавайки под тази козирка, както и поне 1/4 от всички варненци.
Гнусния парадокс тогава беше, че момичето беше стояло под козирката цялата нощ до другия ден и никой не знаеше, че отдолу има загинал човек. Чак при извозването на бетона и надигането стана ясно за това!

[yogimax]

На днешния ден през 2014 г. ходих в Трявна с влака. Случайно бях в България. Още имаше директен влак от Шумен. Всичко беше затрупало с рекорден ранен сняг.

[AGENT 006]

 

[София 100]

 Състезание с тротинетки някъде из НРБ, може би в началото на 60-те години на миналият век. За първи път виждам такива тротинетки, интересно ще бъде дали някой ще си спомни за съществуването им? Явно и без Китай е могло да се произвеждат...  Източник: https://www.ebay.com/itm/395037691415?hash=item5bfa14ce17:g:YXUAAOSw2glla4jB&amdata=enc%3AAQAIAAAAwGZRaOLXL5Wye%2Fm9GWtnBG4Epm%2BCaAO7g%2B%2FMuO1GZRmc92WvKDN7FKvM06254uQUO0bkeXeuZrKYaniqoW48iesCKpkG4s07UvaLVXoTn6OUNtDKhgiLe2A%2F431dTSeDr%2BDZ5f9q%2FU7czKPqFp6ZmxIYuehsaG66Jo%2B%2BfOtjjqKwOWSNfi5J0TLysQvNWjtw5Sq3LebRnLOnWNZH6HH5kSpzwoRah%2FRRQBKZ0MRbdvWu%2BQ0oG6BkIikBTZHJI8fkZg%3D%3D%7Ctkp%3ABk9SR5im-MGGYw

[blagun]

Това са доста древни модели тротинетки.
През 60-те и 70-те на мода бяха ролковите кънки с 2 оси по 2 колелета и, разбира се, велосипедите. Към 1976 излязоха ловешките Балкан с малки колелета и направо убиха рибата.

[София 100]

Интересна колекция от български кибрити от 50-те и 60-те години на миналият век, върху които има реклами и пропагандни лозунги. Понякога човек не знае къде е свършвала рекламата и е започвала пропагандата.

[София 100]

Продължавам със следващата част от колекцията кибритени кутии, която се продава в руският сайт Мешок.

[София 100]

Последна част от колекцията кибритени кутии.

[София 100]

Прилагам част от  един малък пътеводител за България, изготвен от Управлението за чуждестранен туризъм при Министерския съвет на СССР през 1970г. Има данни за цени на билети в гт,  за  услуги,  работно време на театри, музеи  и  магазини в София.

[тролей №164 линия 2]

Сега ми изплува един спомен като дете (даречем в прогимназията). Щом чуех гумите-бутонки на Лада Нива и ми напомняше на звука от Т6М400. Приискваше ми се да идва по-скоро следващото ми идване в София, та да се повозя пак. Снощи пък си спомних отново запечаталите се в главата ми картини от единственото ми возене в трамвай София 70. Не помня коя точно година е било (даречем някъде около 2002-2003 година плюс-минус), но идеята на родителите ми е била да ме заведат до "кулата на Копитото". За целта сме се качили в някакъв трамвай за към Княжево. После, обаче, са се отказали, защото вече ставало късно, а си беше поне час преди залез. Съответно сме слезли на спирка - предполагам някъде около обръщателното колело в ж.к. Бъкстон. Дошъл е въпросният София 70 и сме се покатерили. На картината виждам как седя (рядкост, по принцип обичах все да стоя на задния прозорец) в задната секция, на седалка от лявата страна по посока на движение. Спираме на спирка и вратите от Чавдар 11Г5 се отварят май не с трясък. Прави ми впечатление, че спира доста бавно. Отваря вратите при 7-8 км/ч и минават още 4-5 секунди, докато спре напълно. Поглеждам към тавана и виждам мръсно бяла, но лъскава плоскост, покрита с множество трапчинки като войнишко канче или топка за голф. Вратите се затварят и потегляме. По-натам споменът ме води към картината в левия прозорец, през който виждам висока сграда, над чийто вход има флипдотна табела. На нея е изписано нещо - или дата и час, или температура на въздуха. Последният ми запечатал се спомен е как навлизаме на павирания площад Руски паметник (естествено, тогава не знаех, че се казва така). Самият паметник е по средата, плътно заобиколен от паветата. Минаваме през дясна, лява, дясна крива, но не толкова близо до сградите, колкото е сега. Докато бяхме в първата дясна крива, спряхме за момент. След това стигнахме до лявата крива и погледнах напред - успях да видя лъскавия, алено-червен пантограф. Край на спомена.

[ooleg]

Само не разбрах как сте планирали да стигнете до Копитото като не е имало вече работещ лифт.
Като става дума за спомен, аз пък си спомням по този случай как сме ходили на родата на сватба в Бояна някъде през 1982-ра година. Спомням си, че се скарахме с едно шопче за нещо детско, което там от съседите ли беше или от по-далечни роднини - не помня!
Явно е било пролет щото си спомням зеленината на Бояна и зеленината на не толкова далечното било на Витоша! И там ми показаха една отчетлива просека и ми казаха - виждаш ли го това ей там! Това е лифт! И така  ми е останал спомен от детството - лифта в Княжево за Копитото. Мисля, че се виждаха и едни дребни кабинките на лифта. Доколкото съм виждал снимки - за разлика от Симеоновския лифт онзи е бил с доста големи "кабинки" така, че явно наистина са се виждали от Бояна!

[тролей №164 линия 2]

Само не разбрах как сте планирали да стигнете до Копитото като не е имало вече работещ лифт.
Като става дума за спомен, аз пък си спомням по този случай как сме ходили на родата на сватба в Бояна някъде през 1982-ра година. Спомням си, че се скарахме с едно шопче за нещо детско, което там от съседите ли беше или от по-далечни роднини - не помня!
Явно е било пролет щото си спомням зеленината на Бояна и зеленината на не толкова далечното било на Витоша! И там ми показаха една отчетлива просека и ми казаха - виждаш ли го това ей там! Това е лифт! И така  ми е останал спомен от детството - лифта в Княжево за Копитото. Мисля, че се виждаха и едни дребни кабинките на лифта. Доколкото съм виждал снимки - за разлика от Симеоновския лифт онзи е бил с доста големи "кабинки" така, че явно наистина са се виждали от Бояна!

Смътно си спомням, че баща ми беше много уверен в своите спомени как се е возил някога и искал и мен да заведе. Очевидно неговото возене не е било скоро и към онзи момент не е знаел, че вече лифтът не работи. Ще видя в съответната тема (ако е писано) кога е спрян въпросният лифт.

[ooleg]

Чел съм някъде около 92-94та , че беше след буря, която изважда кабинка  от трасето или нещо подобно. Ама съм го намирал в google преди време.

Edit:
https://www.168chasa.bg/article/6679659
още 91-ва е било.

Между най-тъжните символи на съсипването на Витоша са старите и неработещи лифтове.

Един от тях, Княжевският, в продължение на много години предлага вероятно най-лесния и бърз начин за достъп до уникалната планина до София.

Той е построен през 1962 г. и е първият кабинков лифт в България. Произведен е от австрийската фирма "Братя Гирак". Началната му станция е в кв. "Княжево" на 744 м надморска височина, а крайната при Копитото на 1348 м н. в., непосредствено до 160-метровата телевизионна кула. Дължината на линията е 1900 м и се е изминавала за 11 минути, а капацитетът е бил 600 души на час. След авария в началото на 90-те години обаче лифтът е спрян.

През юни 1991 г. задухва силен вятър от Владайското дефиле.

Въжето се откача от един от стълбовете

и провисва надолу заедно с кабинките. Въжената линия блокира.

Служителите на съоръжението се опитват да го пуснат отново, но това само усложнява положението. Накрая целият район е отцепен от полиция. Започва спасителна акция, продължила близо 24 часа. До късно през нощта хората са спускани от голяма височина с въжета един по един.

При експертизата се оказва, че до аварията се стига поради това, че почти всички аварийни защити на лифта са били шунтирани с течение на годините от персонала и всъщност още доста преди аварията той е работел в рисков режим. След инцидента лифтът е спрян и вече 27 години не работи. За кратко време модерните за времето си станции са съсипани. Почти веднага заради ценния алуминий, от който са направени, са ограбени и кабинките му.

[New_Passenger]

След зимната Витоша да се пренесем в лятното Кранево.
В средата на 90те открих за себе си това чудно кътче на северното ни Черноморие. Бачках няколко лета там. Спомени за цял живот. Един от най-големите детски лагери в България. Доколкото знам, по-голям е само този в Равда, в който обаче не съм стъпвал и не знам къде се намира. Краневския лагер го познавам обаче, много добре. И в средата на 90те беше пълен тъй като ръководството е сключило договори за детски групи, но за разлика с епохата отпреди 1989 г., вече на комерсиална основа. Пилоните на входа още си стояха, но нямаше знамена. Най-старите постройки бяха Централната вила и Вила Чайка. От по-новите сгради бяха Корпусът, както и бунгалата които бяха почти до самия плаж. Имаше и вили Велико Търново, построени от фирма Велт, с уговорка да станат собственост на лагера 10 години след построяването им. Територията на лагера беше оградена от всички страни, в това число и от страната на плажа. Плажът се намираше непосредствено до лагера с директен вход, демек ако искаш моренце, нямаш никакво ходене, просто излизаш от лагера и вече си на плажа. В Централната вила на горния етаж имаше и компютърна зала с 16-битови компютри, ако правилно помня. Там обучаваха деца на компютърна грамотност, но много от тях ходиха да играят игри като Prince of Persia, Barbarian и др. На територията на лагера имаше и лятна сцена с пейки, а от задната страна на сцената имаше голям дансинг, а до него кафене с напитки и др. Там след вечерните мероприятия правиха лагерни дискотеки. Организацията беше на много високо ниво и всичко се разбираше въпреки че детските групи бяха интернационални.  След 1998 г. обаче, когато ръководството на лагера е сменено, контингента намалява, а сега дори не знам какво е положението.