Eruption - One Way Ticket, Ottawan - Hands Up
Тези песни са от 1979 и 1981 г. и са едни от първите песни, които съм чул и запомнил като малко дете тогава. С изключение на детските. И затова много ги харесвам, защото ми навяват носталгия към най-ранната част от този ми земен живот.
В Балчик бях само нея година 1987. Бяхме на квартира някъде нагоре на баира. Долу на главния път на едно място имаше нещо като лунапарк с електронни игри, и аз зяпах с часове как другите играят. Помня, че ходихме в двореца в ботаническата градина, и че бяхме обикновено първи на плажа в 8 ч. и не знам защо ни беше срам да сме първи, и обикаляхме отвън по пейките, за да се появят и други хора на плажа и чак тогава да отидем. Нещо закуската ни беше много рано и беше близо до плажа и всяка сутрин трябваше да ставаме рано за закуска, и в 8 ч бяхме свършили. Закуската беше с почивната база на правистите Темида, която е долу близо до плажа, и нямаше как да се катерим по баира до квартирата след закуска и после пак да слизаме за плаж.
Помня също така, че по сладкарниците в Балчик тогава се продаваха негърчета от слепени бишкоти с шоколад, такива не бях виждал в Шумен. Отидохме и до Албена на разходка. Там продаваха на колички из курорта едни огромни целувки по 63 стотинки и едни парчета плодова пита по 58 стотинки. И имаше много руси източногерманки.
След това на 4 септември 1987 г. бях на рожден ден, имам аудиозапис от тогава. Вуйчо същото лято беше купил на братовчедите ми от командировка във Виена западни електронни игри. Едната беше с коли, другата с тенис и бяха цветни. Та тези игри се чуват на записа музиката им. Но записът е някъде запилян и не мога да го намеря, имам друг запис от същата дата пак на същия рожден ден, само че една година по-късно.
На 11 септември 1987 г. катастрофирахме с москвича, и ако нямахме късмет, можеше да сме мортос. Аз бях на 12 г. Ходихме в неделя на Патлейна до Велики Преслав с баща ми и дядо. Баща ми беше млад шофьор, още нямаше и година откакто купихме колата. На връщане от Патлейна, в района на Хан Крум, аз бях на предната седалка и питах баща ми кое е това село там дето се вижда и сочех към Осмар или Тройца. Той си отвлече вниманието, аз погледнах през колата пътя и видях, че той се отклони надясно, а там имаше една купчина камъни, висока около 1 метър. Извиках му да внимава, той в паниката извъртя кормилото рязко наляво, прекосихме пътя, прелетяхме канавката и се приземихме в една окосена равна нива. Причерня ми направо, незнам дали от прахоляка, който се вдигна в нивата, или от ужас. Край пътя имаше и знаци и дървета. Бог ни спаси, ако бяхме уцелили дърво или знак - край. Москвичът отпред беше тотално смачкан. Дядо ми беше на задната седалка и си счупи ръката. Баща ми се удари в огледалото и го изкърти, сцепи си челото. Аз бях като вцепенен на седалката и с колан, и ми нямаше нищо, освен малкия ми пръст на единия крак беше леко изкълчен.
Бях комплексирано дете и ме беше срам от катастрофата, и казах на баща ми, че ще сляза на кръстовището преди нас, за да не ни видят комшиите от блока как се прибираме катастрофирали. Баща ми се прибира сам с разбитата кола, майка гледа през терасата, че мен ме няма, и едва не припада. След 5 минути си идвам пеша. Така беше. Следобяд имаше мач за Б група Шумен-Тунджа, и ние с баща ми отидохме на мач, все едно че нищо не е било. Шумен победи 4-1.