В Шумен транспортът през 1980-те беше супер уреден. До крайната спирка в подножието на Шуменското плато - парка Кьошкове отиваха много номера автобуси до всички квартали. Номерата 1, 6, 9, 10, 11 и 16 отиваха дотам. До моя квартал имах голям избор с три номера 1, 10 и 11. Ето защо и целият град ходеше там да се разхожда, а през зимата да се пързаля по склоновете. Отивах сутрин да се пързалям, на обяд се прибирах да се наобядвам и пак отивах. С билетче от 6 ст и голяма редовност на автобусите. Цялото обръщало на последната спирка беше пълно с автобуси. Даже един път така се спасих от едни цигани, които тъкмо бях слязъл и тръгнах по алеята, ме пресрещнаха и искаха да ме бият, аз се обърнах обратно и побягнах към автобусите, един тъкмо тогава минаваше с отворени врати, аз се метнах в движение и потегли, така им избягах. Ако беше сега, щях да бъда пребит, нямаше да има автобус да ме спаси.
През демокрацията всякакви автобуси дотам бяха спряни. Преди 15 години пуснаха един номер 61, който е само 5 курса на ден и никой не го ползва, защото с такава рядкост няма смисъл. А и не тръгва от моя квартал, а от Тракията.
През соца имаше и автобус до горе на платото със спирки на Крепостта, гроба на Курсистите, Паметника 1300 г България. Тръгваше от края на центъра, т.е. от площад Оборище. Сега естествено и такъв автобус няма, всеки да се спасява поединично.
Имаше и междуградски автобуси Шумен-Котел и то два на ден. В 6:30 и 13:30 ч. Ходехме си в Жеравна без проблем. Сега вече дори пловдивският на Ивкони го спряха и няма начин да се стигне дотам.