Спомени...

[IKAR]

Имало е моменти, когато нещата са тръгвали на някъде, ама се е оказвало, че някъдето е било за пред медиите за избори.
86 например е супер идиотска постъпка - на готова мрежа да не можеш да направиш нещо смислено. Виж 83 е желязо десетилетия, въпреки безсмислието й!
И всичко такова в тоя град.
Дефакто нищо извън 409 и 209 не е измислено след 90та. И то не щото няма какво да се измисли, а защото няма нужда общината от мислене.
Помня "новата транспортна схема", която не се дори появи за 10 години като хартия. Иначе аха-аха влизаше в сила от преди 10 години.
И градския влак дето 2020та имаше финансиране от ЕС и уж се състезаваха Бургас и Варна.
То човек на 10тата година лъжи се обижда от това, че е маймуна.
А да и Аспаруховия мост не съм сигурен стигна ли 50% ремонта или стигна 20% от моста.

Имаше и проект тролеят от "Почивка" да се удължи до Дружба и Златни Пясъци...

[ooleg]

Ами, че да! То дори всичко да е готово сме способни да го пратим в небитието,какво остава да е само проект.
Примерно като питах на касата на гара Димитровград що не бачкат таблата - жената ми каза, че не бачкат чак до Свиленград.
Готово и направено.

[New_Passenger]

Като стана дума за Добрич, в евентуалната жп мрежа биха могли да се включат близките до морето градчета като Генерал Тошево, Айтос, Средец. Но трябва да се пресметне всичко дали си заслужава подобна жп мрежа.

Понеже темата е "спомени", ще ви разкажа за една случка от лятото на 1995 г. С брат ми и сестра ни пътуваме до Ривиера (Златни пясъци). Нощен влак до Варна, после до Ривиерата с някъкъв автобус, не му помня номера. Седим си на предните седалки, до нас седи някакъв западноевропеец. От шофьорската кабина се чува Chubby Checker - Let's Twist Again и куп други емблематични рокендрол хитове от 50-те 50-те. На Делфинариума или някъде там чужденецът се готви да слиза, а шофьорът вика: "е-е-е-е-е-ей!". Западноевропееца се обръща, а шофьора му казва: "twenty leva". Чужденецът плаща и слиза.

[ooleg]

Гледам за лятото на 95 г. 1$ е вървял за 65 лв. Дефакто му е поискал около 30 цента.

[New_Passenger]

За съжаление, не помня каква беше цената на 1 пътуване във Варна по онова време. А след като е слязъл някъде между Военноморското и Почивка (според мен беше Делфинариума), значи пътуването е било вътрешноградско. Сега се замислих дали съм чул правилно - "twenty leva"? Шофьора да не е казал "twenty dollars"?

[ooleg]

95та не бях ходил още във Варна. Не исках да уча МЕИ и се подвизавах на изпити по физика в СУ и ПУ. Не помня билета колко пари беше в София, Пловдив и Варна (там кандидатстваха съгражданките-съученици0), но проблеми с цената нямаше.
96та по 24 май бях за сефте във Варна и помня, че купона за стола беше 35 лв. Беше смешна сума пари за да ядеш. Но 96та беше много инфлационна спрямо всички години.
Помня, че октомври 96та ползвах нормално автобусите във Варна, но декември взеха да ми идват скъпи. Януари 97ма вече ходих пеш.
Бледи спомени имам 96та билета да е бил около 25-35 лв.

На 1ви май 96та 1$ е бил около 92 лв, а на 31ви май е бил вече 147 лв след понижение от 160 лв. предния ден.

[yogimax]

1996 г. бях на екскурзия на Охридското езеро като студент. Тогава действително имаше инфлация и доларът поскъпваше всеки ден практически. Цени не помня. Помня, че пътищата в Македония бяха перфектни навсякъде. Докато в България бяха лунни кратери в онези безхаберни години на демокрацията. Дори главния път София-Варна между Омуртаг и Търговище беше чакъл и дупки и не беше виждал асфалт от Бай Тошово време.
Също така ми беше направило впечатление, че в Македония имаше чипс, и имаше безалкохолни в пластмасови бутилки. В България тогава още всички безалкохолни бяха само в стъклени очукани шишета. Нямаше в пластмасови като сега. И също така още нямаше чипс по магазините. Някъде 1998 се появи такъв тип опакован чипс. Доста изостанали бяхме. През соца имаше чипс, обаче в малки прозрачни пакетчета.

[RADOCVET]

А сега е обратното.

[New_Passenger]

Нямам спомен колко беше билета във Варна през лятото на 1995 г., а и ние пътувахме до Ривиерата, със сигурност е било по-скъпо от вътрешноградските спирки. Помня че когато съм ходил във Варна през 2000те, в градския транспорт имаше въртящи се турникети. Без гратисчии във Варна. После се появиха лелички контрольорки, добри физиономисти предполагам, понеже помнят кой се е качил за да му продадат билети. Същата работа в рейсовете до Несебър, Слънчев бряг и др. Според моите наблюдения, рядко се объркват, който си е платил, не го питат отново за билета. Е, има изключения, но твърде рядко се случва.

Колкото до пластмасови бутилки за безалкохолни, сега не си спомням точно кога за първи път съм видял такава бутилка. В началото на 90те в нашия квартал имаше доста клек-шопове с всякакви наливни безалкохолни. Не си спомням и първия ми кен. Радосвет е прав, сега е обратното. Много хора биха дали мило и драго да пият от стъклени бутилки. Преди няколко години Кока-Кола пуснаха големи стъклени бутилки, та българския Инстаграм се понапълни със снимки на тези бутилки и възторжени коментари.

[blagun]

Много хора биха дали мило и драго да пият от стъклени бутилки. Преди няколко години Кока-Кола пуснаха големи стъклени бутилки, та българския Инстаграм се понапълни със снимки на тези бутилки и възторжени коментари.

Не само за пиене, а и за амбалаж за сиропи, ракия и мляко от село. Разбира се, става дума за бутилките от 1 л с винтови капачки. А старите стъклени бутилки-литровки от соца, отваряеми с отварачка, се използваха в селските лимонададжийници.

[New_Passenger]

Малките стъклени бутилки никога не са изчезвали. Кафенетата в страната ги предлагат, както Кока, така и Пепси. Не знам дали е истина, но според някои от стъклена бутилка запазвала вкуса за разлика от пластмасови бутилки. Ако има химици във форума, да кажат нещо по въпроса. Или е самовнушаване.

[blagun]

Говорих за стъклена бутилка Кока кола 1 литър с винтова капачка, която беше в оборот не повече от 5-6 години. Иначе без капачка изкараха доста години за всякакви газирани напитки.

 Малките от 0.2 л с надпис на кирилица Кока кола изчезнаха през 90-те, новите от 0.25 л имат друг дизайн.

[ooleg]

Разбира се, че стъклото е по-устойчиво химически от пластмасата. Но не мисля, че при газирани те напитки това е от значение. Тоест залагам на психологически ефект при стъклото. Защо?
Например за кисело зеле 2 никакъв случай не се препоръчва метален съд, а пластмасов. Има твърдения, че дори някои камъни за затискане на зелките се разтварят вътре.
Въпреки, че за Кока и Пепси колата състава не е ясен, чисто химически може да се приемат за сходни (силно кисели са) със сока от кисело зеле.
Не ми е ясен въпроса с микрочастиците от пластмаса. Дали в пластмасови бутилки има някаква технология за избягване на проникването на пластмаса в тялото.

[difian]

Стъклените си имат недостатък… Още ми е в главата, как ми се счупи една голяма бутилка Спрайт 1993-1994 г. … Теглото на амбалажът също е от значение. У дома пробвахме да ползваме стъклени бутилки, но съдомиялната не ги чисти хубаво, ръчното също е трудно…

[New_Passenger]

Стъклените си имат недостатък… Още ми е в главата, как ми се счупи една голяма бутилка Спрайт 1993-1994 г. … Теглото на амбалажът също е от значение. У дома пробвахме да ползваме стъклени бутилки, но съдомиялната не ги чисти хубаво, ръчното също е трудно…

Стъклото си е стъкло. Брат ми веднъж се преби на стълбите и счупи 2 бутилки безалкохолно. Още има белег на едното си коляно. Сега като се замисля как сме купували тая химия от кварталните клек-шопове. От съставките основно аспартам. Но това вече е една друга тема, тук стъклото не играе кой знае каква роля след като самата напитка е чиста химия.

[CKD]

Сега като се замисля как сме купували тая химия от кварталните клек-шопове. От съставките основно аспартам.

И течен маргарин. Ако някой го помни.

[Ivo]

За стъклените, бирата е най-добра в стъклена бутилка. Неслучайно всички класни бутикови бири са в стъклено шише.

[New_Passenger]

Маргарина го помня. Маслото беше прекалено скъпо и го карахме на маргарин.

За бирата съм съгласен, но и пластмасовите ни вършиха работа на младини. Нито едно пейка парти в Борисовата не минаваше без голяма 3л. пластмасова бутилка бира за цялата компания. И кенчета навлязоха в употреба. Да си купиш едно кенче хубава белгийска бира след работния ден и да я изпиеш докато се прибираш - защо не?

"Имам си една мечта" - реклама на бира от 2000 г. с Теодор Елмазов в главната роля. Дали я има качена някъде?

[ooleg]

Повечето бири сега са доста водни. Някъде може би през лятото на 99-та година пуснаха разнообразие от бири в магазините на Димитровград. Сякаш до тогава винаги имаше бира във всеки град най-вече от близкия пивоварен завод.
Тогава до нас това беше Астика. По онова време беше една от най-силните марки българска бира - горчива и хард.
Спомням си, че за водна бира се пиеше Ариана. Стана модерна и Каменица - до преди няколко години беше доста по-неизвестна.
Загорката си се пиеше още от преди 89-та, но беше някак по-балансирана марка.

[София 100]

  В следващите няколко поста ще прикача стари рекламни листове на български производители на най-различни потреби от 30-те години на миналият век, както и някои интересни реклами на чуждестранни продукти.

I - четки за зъби "Санодонт Грасияни"

II - обувки "Съгласие"

III - текстил "Платно А.Д"

IV - Машинна фабрика "Котель"

V - I -ва Българска фабрика за туби "ТУБА"

VI - Химико-техническа лаборатория "Хемус"

VII - "Лакова и химическа фабрика на Н. Стоименовь"

VIII - паста за зъби "Леда"

IX - фабрика за книжни кесии "Македония"

X - джобни кърпи "ФОС"