Author Topic: Спомени...  (Read 54354 times)

Offline petur1111

  • Запален по ГТ
  • *****
  • Posts: 484
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #320 on: 25.05.2024, 03:56:55 »
Да твърдите, че изучаването на краснопис е отживелица, е все едно да се изплюете върху работата на светите братя Кирил и Методий. Независимо в кое време живее човек, той трябва да се научи да пише на ръка.

Напоследък чувам, че имало огромно мрънкане от новопостъпващи студенти, докато се записват при секретарките от отдел Студенти на съответния университет. Мрънкали тъй като всичките формуляри се попълвали на ръка. Някои от тях взимали мама или тате да помага. на 20 години не могат сами да попълнят един документ. Ето дотам сме го докарали.

наред с изоставането от световните тенденции и реалности
Какви са тези тенденции и реалности? Създаване на слабообразовани без критично мислене, за да може да са послушни консуматори? Качествено (висше) образование само за тези, които могат да платя баснословни суми?

Ако не си попадал, потърси в интернет видеа, в които спират американци на улицата и ги питат елементарни въпроси. Повечето не може да кажат как се казва собствената им столица или да посочат къде се намира собствената им държава на картата, или други елементарни въпроси за географията на тяхната държава. Също така не могат да отговорят на елементарни въпроси от други учебни дисциплини. Тези тенденции и реалности ли трябва да гоним?

Ето само два примера. Има още стотици.



(тук водещият им се подиграва като потвърждава техните грешни отговори)

е дисциплината и задържане на вниманието на учениците по време на учебни занятия.
Никой не задава въпроса защо е необходимо да се задържа вниманието на учениците? Защо се получава така, че те имат такъв психически проблем? Дали не е от всичките социални мрежи и цялото безмозъчно съдържание, което се излиза от телевизиите? И преди да ме нападнете - това го казват професори, които се занимават с детското развитие. Не го измислям аз.

Имам усещането, че дисциплината спада с всяка следваща година. Има училища в София, които са се превърнали в маймунарници
Дали нещата нямаше да са по-различни, ако имаше оценка за поведение?

И тук може да добавим интересен исторически факт - оценката за поведение няма нищо общо с комунизма. Измислена от родоначалниците на българската педагогика - още по време на Възраждането. А след това е официализирано и въведено във всички училища на царска България.

Offline София 100

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 3776
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #321 on: 25.05.2024, 10:11:21 »
  Не говорим за премахване на дисциплината краснопис от учебната програма, а за намаляване на фокусът върху нея като един от  основните фактори за грамотност (според учителите).  Никой не подлага на съмнение необходимостта от владеенето на ръкопис, всеки гражданин би следвало да има тези умения.
  По отношение на учебното съдържание при естествените науки и чуждите езици например, нашите учебници са значително по-усложнени от тези в европейските държави. Най-общо казано преподаваните знания в училище би трябвало да отговарят на потребностите на реалният живот. Например ако съм ученик в обикновена гимназия, която е профилирана за туризъм и хотелиерство, няма смисъл да решавам задачи по физика и химия. Вместо това далеч по-целесъобразно е да се преподават само основните понятия за обща култура, без излишно задълбочаване,  като се акцентира върху специалните предмети, свързани с профилирирането.   
   Даденият пример за САЩ при нас вече  се среща често по улиците, в метрото и гт като цяло, като за него са отговорни тв предаванията и други такива хубости из мрежата, както и безразличието на родителите и обществото.
 Според мен най-важната задача на училището, родителите и обществото е излизайки от училище, да са създали един адекватен и отговорен гражданин, подготвен за предизвикателствата на  самостоятелният живот.
Направеното днес е недостатъчно за утре.

Offline yogimax

  • Ограничени права
  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1007
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #322 on: 25.05.2024, 10:13:16 »
Точно от социаните мрежи, от компютърните игри с всичките им ефекти, светлини, цветове, музиката. Сетивата им свикват на няколко различни дразнителя едновременно, повърхностно без задълбочаване, и като играят по цял ден, после естествено, че вече изгубват способността да се концентрират върху конкретно нещо. Това е масова съвременна болест у учениците и децата. Племенникът ми получи епилептични припадъци от играенето на игри, едва го оправиха после пи медикаменти 2 години. Скенерът показал, че мозъкът му реагира на определени светлини, поради светлините на игрите, които игра с години по цял ден. С това е доказано, че е от тях.
Сега ако пуснем видеота на интервюирани млади руснаци, и ги сравним с тъпите американчета, ще стане ясно че разликата е от земята до небето по познания.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“

Offline Chezare

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1259
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #323 on: 25.05.2024, 14:32:32 »
Да твърдите, че изучаването на краснопис е отживелица, е все едно да се изплюете върху работата на светите братя Кирил и Методий. Независимо в кое време живее човек, той трябва да се научи да пише на ръка.
Писането на ръка- разбира се, че трябва да се изучава. Но няма нужда да се набляга толкова върху краснописа. Например, клишето за лекарите- много от тях наистина пишат грозно, но никой не е умрял от това. Далеч по-важен е правописът, че като гледам положението не е много добро.
Какви са тези тенденции и реалности? Създаване на слабообразовани без критично мислене, за да може да са послушни консуматори? Качествено (висше) образование само за тези, които могат да платя баснословни суми?
Глупости на търкалета. Ще ти дам един пример. Голяма част от българското образование все още е фокуирана върху ученето наизуст, вместо да се набляга повече на креативното мислене и практическото решаване на проблеми. Който зубри най-много-получава шестица, който зубри по-малко-получава петица, въпреки че този с петицата може да има много по-богата обща култура, отколкото отличника.
« Last Edit: 25.05.2024, 14:37:57 by Chezare »

Offline New_Passenger

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2335
  • Lyulin 4ever
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #324 on: 25.05.2024, 17:36:05 »
Това са днешните абитуриенти

https://fb.watch/shI8oc17q5/
Софийско метро, колекция карти - https://drive.google.com/drive/folders/1v90JEwozXaRGVBWcwSNO0GnU_3pTYZbQ?usp=sharing

Online IKAR

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6048
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #325 on: 25.05.2024, 18:22:43 »
За това конкретно родителите заслужават много голям пердах. Костюм за 18 бона, чапици за 12. Нищо чудно да са някои, които не могат да си позволят такива мангизи, съответно да са теглили кредит. В Канада такива "балове" и такава показност просто няма....
« Last Edit: 25.05.2024, 19:06:39 by IKAR »
По рейс и по жена не се тича!

Offline Magirus deutz

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 3194
  • Почитател на Мерцедес - Бенц, Магирус и Икарус.
    • Skype Me™!
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #326 on: 26.05.2024, 11:05:42 »
Без да се обиждате, но си личи, че по - голямата част от пишещите в тази тема(ако не и всички), гоните 50 - така. Първо относно този абитуриент - първо видеото е поне на 8-9 години, второ много ясно си личи, че момчето се бъзика.
Относно по - горните твърдения, че "днешната младеж" е неграмотна и с ниска обща култура - може би в някаква малка степен е така, но според мен в наши дни интелигентен е не този, който знае някакви назубрени факти , които са лесно проверими - кой е най - големият язовир, кое най - дълбокото езеро и т.н, а който практически се справя в живота, а голяма част от младите го правят доста добре.
« Last Edit: 26.05.2024, 11:08:33 by Magirus deutz »

Offline София 100

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 3776
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #327 on: 26.05.2024, 12:57:38 »
  Като стана дума за абитуриентски балове, моят беше на 22.05.2008г. За разлика от типичното решение празненството да се състои в някой ресторант, момичетата в класа(мнозинство) лобираха балът ни да бъде в някаква дискотека Амор(в подлезът на НДК). Вече съм забравил дали после идеята им не беше след матурите да отидат на екскурзия в Гърция, или нещо друго.  Бях с този клас само година, а повечето ми съученици учеха заедно от 5 клас, а имаше и такива, които се познаваха още от първи клас. За тази година си станахме само познати, а с някои спряхме да се познаваме след завършването.
Имаше изпращане в училището, след него имах домашно тържество в заведение. Второто беше изключително досадно и ненужно, но трябваше да го изтърпя.
В дискотеката кувертите бяха само за някакво малко питие и ядки, нямаше вечеря. Вътре беше изключително тъмно и задимено, по озвучителната уредба редуваха чалга и диско… 
  Обувките ми бяха с гадни подметки и постоянно се подхлъзвах, при опитите ми да танцувам сам или в двойка. Сепаретата, в които бяхме настанени приличаха на малки пещери. На масата мъждукаха три кръгли свещички в метални опаковки, които обичайно се използват при помени. За капак, на моето място някой беше разлял кока-кола, която беше изсъхнала и на вид приличаше на захарен сироп. Седнах право върху нея и до края на бала трябваше да ходя с огромно лепкаво петно на задника  :)
По някое време по-голямата част от класа изчезна, оставяйки мен и четири съученички сами в дискотеката. В последствие се оказа, че без да ни кажат, заедно с класната отишли на таверна.
В 21:00 часа съвкупността от всички изброени фактори ме наведе на мисълта, че е по-добре да се прибирам вкъщи. Така приключи този глупаво суетен ден…
Направеното днес е недостатъчно за утре.

Offline yogimax

  • Ограничени права
  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1007
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #328 on: 26.05.2024, 16:34:48 »
Моят бал беше на 21 май 1993. Закъснях, защото не исках целия град да ме зяпа като мечка. Пред градската градина беше сбирката, отидох достатъчно късно, когато другите вече бяха отишли у класната. Отидох направо пред хотел Шумен. Там беше модерно да се правят абитуриентските в онези години. Една съученичка искаше да се хванем за ръце при влизането в хотела, но аз отказах.
Още тогава не ядях месо и не пиех алкохол. Затова ги раздадох на съученици и двете неща. За щастие беше хладен ден, иначе щяхме да се сварим в тези костюми.
И също за щастие още нямаше чалга. Музиката на бала беше 2 unlimited, Haddaway, Dr..Alban, Snap, Ace of Base. Най-хубавата музикална епоха за съжаление съвсем скоро беше приключила , но на фона на онова, което щеше да дойде в следващите години, и това беше ок.
Към полунощ, другите се бяха уговорили с приятели, които ги чакаха отвън, да ходят другаде, аз се прибрах. Никога не съм бил по нощния живот и тази абитуриентска абсолютно нищо не означаваше за мен. Досаден ангажимент.
Тук има един запис от абитуриентска също от Шумен, в същия хотел Шумен, но не е моят клас, същата дата 21.05, но една година преди мен. 1992 г. Вижда се колко са нормални и сдържани абитуриентите тогава. Защото са израсли и възпитани през соца. Ходили са на бригади, на ленински съботници, носили са пионерски връзки, носили са униформи, учили са в събота. Този набор 1974 учиха една година в събота 1987/88. Лятото на 1988 премахнаха съботата за следващия мой набор, така че никога не учих в събота. Бяха ни казали, че от 7 клас и ние ще учим в събота, но точно това лято го отмениха. Така отпадна и за 1974 след една година учене в събота. Докато за 1973 остана докрай. Много трябва да са били прецакани те.

„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“

Offline ooleg

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6826
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #329 on: 26.05.2024, 16:56:55 »
Не знам прости или сложни са сегашните ученици, но изискванията за работа със сигурност не са от нормалните за повечето места по света.
Имам предвид масови изисквания, а не някакви за нещо специализирано.
То не стига, че се иска английски език понякога за спорт шото така правят другите, Ами всяка година се пляскат всевъзможни компютърни умения.
Ако до преди бяха технологии като езици за програмиране, скриптови езици, бази данни и др. сега има измишльотини примерно на Амазон, които се ползват само в Амазон. После има на Майкрософт такива и на други.
За някои това не стига Ами се иска още един език - примерно немски или руски.
Образование ясно, че трябва също да има и трудов стаж.
Украйна, победа!

Online IKAR

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6048
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #330 on: 26.05.2024, 20:37:14 »
Още 68а година е взето решение постепенно между 1971ва и 75та по окръзи и проидводства да се преминава към петдневна работна седмица. Дотогава тя е навсякъде шестдневна, демек съботата си е нормален работен ден. Но има изключения за работниците в земеделието и за целия сектор на образованието. Така майка ми и баща ми, освен в първи клас, до завършването си през 72ра са учили и в събота. Сетне, по мое време, докато бях между първи и четвърти клас, когато дойде 10ти ноември, ние бяхме последните, които ни приеха пионерчета, в София все още си имаше училища, където големите учеха и в събота. Дядо ми, работник в растениевъдството, плътно до окончателното си пенсиониране през 87а, си работеха в събота. Работеше до 66 години, защото не му стигаше стажа, отделно бяха на "слънчев ден" и им брояха дните. Отделно тогава, до есента на 87а, празниците (девети септември, първи май, нова година и т.н), се отработваха в събота - тогава с указ казаха, че вече няма да се отработват. А в края на века, вече като бях студент, програматорите, да им счупиш главата, си позволяваха да ни слагат часове и в събота, защото намяло достатъчно зали/аудитории и освен това в университетите работната седмица била 6 дни. Недейте казва кой е интелигентен и кой не е, защото от моя клас най се "оправиха в живота" точно най-големите двойкаджии и тройкаджии, които все си бяха на поправителен или едвам връзваха терци. Дори имахме един двойкар, на който въпреки всичко все му купуваха скъпи дънки от Витошка, скъпи обувки Саломон, Найк и т.н, часовници за баснословни суми, дори не беше влязъл в Испанската гимназия с изпити, като всички останали, а татко му го беше уредил с връзки. Всичките ни учители се възмущаваха как точно той ходи с най-скъпите дрехи, но .....голям праз. Друга такава хаймана непрекъснато си летеше по самолетите за чужбина безплатно, защото майка му беше стюардеса в Балкан. И същата отиде в Канада още през 2001ва, заедно с още един двойкар от класа ни. За бала знаете, изплюх им се в лицето на целия клас и заминах с група абитуриенти от друго училище за Унгария, където имахме и на много високо ниво дискотека без мутри и с музика от 80те, също беше и без вход.
« Last Edit: 27.05.2024, 01:47:05 by IKAR »
По рейс и по жена не се тича!

Offline София 100

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 3776
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #331 on: 26.05.2024, 21:31:16 »
 Чудех се в коя тема да публикувам, но тук май ще пасне най-добре: предаване на зайци срещу сдобиване без ред с лека или товарна кола, за стопани, предприятия и др. Може би и в други региони освен Стара Загора е имало такава практика. Интересно каква ще е тази товарна кола ПИКАП? Дали не са имали предвид Варшава пикап, или пък ЖУК с бордова каросерия?
Направеното днес е недостатъчно за утре.

Online IKAR

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6048
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #332 on: 26.05.2024, 22:45:40 »
Това ще да е края на 60те/началото на 70те. "Варшава" след това не се произвежда.
По рейс и по жена не се тича!

Offline yogimax

  • Ограничени права
  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1007
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #333 on: 26.05.2024, 23:40:59 »
Не мисля, че всички празници се отработваха в събота. Само някои. Нова година не се отработваше. Също и 1, и даже и 2 май беше почивен ако не ме лъже паметта. Но 24 май се отучваше в събота, това помня. На 9 септември така или иначе не ходехме още на училище, беше ваканция, така че и това отпада поне за учениците.
Точно така до 1973 набор си учеха в събота от началото до като завършиха през 1991 г. Това дори беше не беше соц и въпреки това още не бяха им махнали съботата. Сестра ми си ходеше на училище в събота, тя е 1968, и си разказваше на глас уроците всеки ден. Аз не съм учил толкова много, колкото тя. Но пак доста часове отиваха в потготовка, писане на домашни и учене на урок, макар че никога не съм разказвал вкъщи.
Аз научих устава за комсомолец, но не ме приеха, защото дойде 10 ноември. Половината клас вече ги бяха приели. Униформи не сме носили никога за нормално ходене на училище. Само пионерски връзки 1985-1988 г. Тогава бяха задължителни, ако нямаш-те връщаха вкъщи да си я донесеш. Проверяваха на входа на училището всеки ден като идваш. Също и бележник и емблема на училището. От учебната 1988/1989 г. това отпадна, тогава се ходехме без.
На бригади ходих от 1986 до 1990 г. По 2 седмици в началото на учебната година. От едната бригада бях сред наградените с екскурзия до Копривщица. Това беше буквално последните дни преди промяната. На 5 ноември 1989 беше есксурзията. Сутринта в 5 ч. тръгнахме с автобус, на паркинга в Копривщица един съученик яде и плю семки и дойде някаква и каза "за плюене на семки на паркинга глоба 5 лв". Той помисли, че  тя се майтапи, но беше напълно сериозна.
На връщане спряхме на някакво барче на Петолъчката и в него имаше изненадващо изобилие на качествени стоки. Шоколади няколко вида и плодови сокове в Тетрапак опаковки. Тогава за първи път в живота си видях сок в такива опаковки. Беше гроздов български, в малки и в големи еднолитрови тетрапак. Накупихме си по 2-3 шоколада и сока.
След това на Ришкия проход автобусът спука гума и се върнахме много късно към полунощ, влачеше се после, понеже нямаше как със спраскана гума да кара нормално. Баща ми беше дошъл на спирката да ме посрещне и сигурно са се били шашнали с майка затова, че ни няма до толкова късно.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“

Online IKAR

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6048
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #334 on: 27.05.2024, 02:19:26 »
Значи това със съботата е било свързано с учебните програми - явно чак за набор 74 са успели да вместят часовете в петдневка. Гроздовия сок в "западни" картонени кутийки със сламка (съответно големите литрови бяха без) го знам - бяха бели, имаше нарисувани лозя и пишеше "натурален гроздов сок". Униформите (тъмносини) бяха задължителни само за горния курс, но много не държаха затова към края. За връзките да - ако не те спре дежурният, учителите пращаха вкъщи да си я вземеш. Но имаше деца, които, уж беше забранено, но въпреки това идваха на училище с дънки. Който можеше да си осигури от Кореком...Даже в първи клас един от нашите с баща грък, учителката му се скара: "Какво е това дънково яке, тука да не е модно ревю?"
А за интелигентността ми се случи точно на мен фрапантна случка. В "Испанската", в подготвителния клас, се появи възможност двама от нас да отидат за един срок в Испания. И един ден, те направили комисия кой да иде...И съответно, класната, ни в клин, ни в ръкав "Павле, иди след часовете при директора!" Защо точно мен ме викат при директора, каква бела съм направил....От него разбрах че съм избран, като един от отличниците. Да, ама не. Поемаха всичко, но самолетния билет трябваше нашите да го платят - някакви 300 долара. Сега има много по толкова, но тогава, точно когато Беров ни закопа и левът се обезцени тотално, бяха станали задоблачна сума. И съответно нашите: "Няма как, просто немаме толкова пари....". И накрая заминаха, отново, двете най-едва тройкаджийки, защото на едната баща и беше меринджей на японския хотел и им купи билетите. Тогава нямаше нито Уиз, нито Райън, нито Изиджет. Пак заради проклетите мангизи не можах да замина да следвам в чужбина, "отворено общество" отпускаха стипендии само на "техни хора" и на курвентии срещу "консумация". На такива даже и братя Галеви им покриваха разходите...На Запад и сега на студентите или не им дават да работят, или максимум 20 часа седмично, българските в Германия работеха нелегално при турските собственици на заведения или други бизнеси.
« Last Edit: 27.05.2024, 02:23:15 by IKAR »
По рейс и по жена не се тича!

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 15523
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #335 on: 27.05.2024, 09:06:48 »
... Тук има един запис от абитуриентска също от Шумен, в същия хотел Шумен, но не е моят клас, същата дата 21.05, но една година преди мен. 1992 г. Вижда се колко са нормални и сдържани абитуриентите тогава. ...
Любопитно ми е от тези колко ли са останали днес в Шумен живеят и работят там? Това са били сред най многобройните випуски точно преди да започне поголовно обезлюдяване след 94/95-та.
« Last Edit: 27.05.2024, 18:27:29 by difian »
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline ooleg

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6826
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #336 on: 27.05.2024, 10:08:29 »
Едва ли са много.
Една от основните причини е, че фактите у нас се ползват за жабуркане на устата и никой не ги вижда както трябва съвсем умишлено - ползва ги само да си постигне дребнички цели
Давам пример. Съвсем пресен.
https://fakti.bg/bulgaria/883870-vasil-velev-posochi-uvelichavaneto-na-minimalnata-rabotna-zaplata-kato-prichina-za-rasta-na-bezraboticata
Този червен работодател приказка точно обратното на фактите! Защо? За да не дават повече заплати на обикновените работници.
Ръст на безработицата има, ама тя не е при нискоквалифицирани а точно обратното - при висококвалифицирани кадри с висока заплата.
Ей от такива за 30 години все сме гонили михаля шото оправяме туй дето не е развалено и счупваме всичко накрая.
Украйна, победа!

Offline yogimax

  • Ограничени права
  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1007
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #337 on: 27.05.2024, 13:41:13 »
Ами ще ви кажа дали някой от моя клас е останал там. Почти всички са изчезнали и не живеят там. Там живее единствената двойкаджийка. Продава в магазин за дрехи. Един адвокат си има кантора и си е там. Още една жена и един мъж са там. Никой друг. Един стана лекар и не знам в кой град е. Друг е директора на военноморското във Варна. Бях ходил там 2018 и ми показа всичко, карах и кораб на тренажора. Поканил ме беше. Една е следовател в съда, също във Варна. Абе качествен клас беше моят. Поне за други трима знам, че са в София от десетилетия.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“

Offline yogimax

  • Ограничени права
  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1007
    • View Profile
Re: Спомени...
« Reply #338 on: 31.05.2024, 20:05:42 »
На 30 и 31 май 1990 г. имаше две земетресения. Първото се случи в 13:40 ч. на обяд, бях се наобядвал и си пишех домашното на раклата, когато разтресе. Сестра ми също беше в стаята и също учеше, само че на бюрото. Затова аз бях на раклата. Като започна се спогледахме и в един глас казахме "земетресение", докато го кажем се усили и скочихме да излизаме, но точно като се появих пред входната врата стълбището беше заедно от въстрастни пълни съседи, които бавно слизаха надолу. Това беше най-силното земетресение, което съм почувствал през живота си досега. Губеше се равновесие. Според инфото в линка то е било с епицентър Вранча и магнитуд 7,0. Всички от блока панически избягаха по стълбите и останаха пред блока през целия следобяд. Привечер се игра мачът за купата на България, който Сливен изненадващо спечели с 2-0 срещу пълния със звезди фаворит ЦСКА със Стоичков, Пенев, Костадинов. През същата нощ се случи нов трус с магнитуд 6.2. 8 дни по-късно щеше да започне световното първенство по футбол в Италия с изненадваща победа в мача на откриването на Камерун на светония шампион Аржентина на Марадона с 1-0. Хубава и гладна година беше 1990-а, магазините бяха празни в зората на демокрацията, защото се чакаше либерализацията на цените и всички стоки бяха спекулативно скрити под рафтовете. Сиренето и други продукти бяха с купони. Свободно имаше само хляб и мляко.
https://en.wikipedia.org/wiki/1990_Vrancea_earthquakes?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR2DWJpEB2b9EWhdoJZBPueJAF1LSMPSFEbYe8aDqyGWXltdFqmgCUBp4Zs_aem_AatSLTQOHtEEicceeQw0ycyaUeSphzbS_SqIgXQF5gDxnag9YryBQPyb-fWmtdFqxgPU6qRXkBPP0aC63_gfAFDY
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“

Online IKAR

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6048
    • View Profile
    • Email
Re: Спомени...
« Reply #339 on: 01.06.2024, 08:29:43 »
Да, помня го много добре това земетресение, бяхме в час по математика, когато стана - учехме следобед. Сетне за следващите часове по природозноние и литература: "Другарко, ще учим ли?" "Отивайте си, нема за кога да учим...."
« Last Edit: 01.06.2024, 20:36:12 by IKAR »
По рейс и по жена не се тича!