Много интересно и хубаво писмо на ученик през 1983 г., описващо живота в България тогава. Толкова грамотно написано, все едно от възрастен човек.
"Това е едно писмо на брат ми до мене като студентка първи курс в София. Преписвам го без редакции, правописни грешки няма. Не го публикувам в оригинал от една страна защото нямам такива права:) а от друга - защото почеркът на места е доста нечетлив. По времето, когато е писал писмото, брат ми е бил в шести клас.
Пощенско клеймо от Бургас: 25.11.83 - 17
Пощенско клеймо от София: не се чете
Адрес на получателя: гр.София пл."Славейков" №9
Здравей, Мая! Получих писмото ти на 23.ХІ.1983 г. Малка трудност беше да го разчета, но се справих без ничия помощ. Не дадох на нашите да прочетат писмото ти.
В Бургас се чувствам много добре, но ми е много мъчно за тебе, когато слушам PINK FLOYD си спомням за лятото, за плажа, за тебе, Асен, николай, Милена, Стефан Дяков, Миро и другите ти съученици. В момента ходя на два кръжока по математика ( в у-ще, в станцията на младите техници ). Смятах да продължа и фото кръжока, но се отказах, понеже съвпада с кръжока по математика в ОСМТ. Продължавам тренировките в клуба по KARATE. Тренираме стила Йошин-мон. Отначало тренировките ми се струваха много тежки, І-вия път ми се обели кожата на пръстите от бягане, ІІ-рия път имах само мускулна треска, по-нататък всичко ми мина. Един четвъртък Спас дойде на тренировка. Но тогава не беше нищо особено. Другия четвъртък седяхме аз и един адаш (който учи в механото, също почитател на Дип Пърпъл) и разговаряхме на тема музика. тогава видяхме един човек облечен с черна каубойска шапка, яке, джински. Помота се малко пред "ТОХА" и се запъти към нас. "Виж, къв агенг" - каза Николай. "Каубой в града". Като дойде, го познах, но не повярвах на очите си. Това беше АСЕН ЙОРДАНОВ. Питах го дали е бил в Бургас на 7.ХІ. Той каза, че не е бил. Поговорихме си малко и той си тръгна. А, щях да забравя, имаш много поздрави от една продавачка в "Краснодар", в "Риба и рибни продукти". Аз и моите приятели се връщахме от стрелба (карат ни от училище да ходим на стрелба). Влязохме в "Краснодар" да си купим нещо, аз влязох в рибарницата и я питах дали имат гарус.
- Нямаме - каза тя. А бе ти да не си брат на Мая.
- Да, брат и съм.
- Предай и много поздрави от мен.
- Добре - казах аз и излязох.
Записах концерта на Deep Purple в Япония в Токио. Записите станаха прекрасни. Там са най-големите им хитове: "Дете на времето", "Съдбата на войника", "Магистрала към звездите", "Пушек над водата".
Този Емил откъде е?
И колко време е играл карате и кой стил? Щом пуши какъв каратист е той? (Мая, само да си пропушила!) Виждала ли си как върти нучако и как бие удари?
А, до въпроса с нучакото, мисля, че достатъчно съм възмъжал да не направя някоя глупост, понеже в клуба сен-сей (Николай Димчев, около 40 годишен мъж, който също носи черен пояс, но не знам дали го е защитил) ни чете лекция как да се държим в къщи, навън и в училище и да не се бием с карате. Иначе ще ни изгони. На мен вече ми се размина веднъж, понеже влязох с обувки в залата, когато не играех. И ми каза, че за последен път ми прощава и ако още веднъж се провиня, ще ме изгони. (На повечето е направил такова предупреждение). Вече станах приятел с всички в клуба, повечето са момчета, има и няколко момичета, но те не идват често. Най-редовна е една Ваня, учи в Немската и е 68 набор. Тренирала е 1 година. Там не изпитват за столици, а за списанието БТА "По света". Всеки понеделник. Вече ходя на тренировки и в неделя. Отначало правим упражнения пред летния театър, а после бягаме до евиния плаж. Там влизаме в горичката и почваме да играем. Тренировката е от 8 до 10.30 часа. Другите дни тренировките са от 7.30 - 9.30 часа.
Училището върви горе-долу.
Оценките ми са малко шарени. Постигнахме голям успех по физика на контролната. Имахме 20 шестици и 1 двойка, 3 четворки и 2 петици. Взехме І място на бригадата и ни наградиха с топка бразилка от 28 лева. На конкурса за съветска песен се представихме ІІ в училището и І между VІ клас. Аз все още съм отряден председател, но чувствувам, че не мога да се справям с работата. Класната ни е болна от началото на октомври. Аз се снимах в два филма: "Черните лебеди" и "Опасен чар", вторият от които беше с Тодор Колев. От І-вия взех 7.20 лева, а от ІІ-рия - 4.50 лв.
Писмото ти го пиша на 23.ХІ.1983 г. вечерта към 9-9.30 часа. Същия ден, като се върнах от училище, майка ми ми подаде писмото. На 22 ноември ни биха инжекции и още ме боли ръката (същия ден, когато ти пша) и не мога да си стягам мускула. Росито и Аси са много добре. Те си имат и кученце на 1 месец и няколко дена. То е кръстоска между пудел и пинчер. Казва се Джими. В момента майка им е на курорт във Велинград до 1.ХІІ.1983 г.
В ОСМТ лектора ни се казва Иван Пейчев. Там предава много сложни неща, от които почти нищо не разбирам.
А, щях да заравя да те питам за Емо, прави ли лицеви опори на юмруци и пръсти? Какво представлява? (коса, очи, нос, лице, уста, как ходи облечен и какъв му е характера)?
Мая, чу ли по предаването "1 от 5" , че ще пускат плочи на "Куин" двойния албум и на "Дийп Пърпъл". Казват, че в София вече са ги пуснали. Моля ти се, потърси ми ги!
Ти ще се връщаш ли за Нова Година? (Ако не се върнеш, ще бъде много жалко).
Пиши ми ако искаш. но ще предпочета да ми пишеш и то по-скоро. Прати ми отговорите в следващото писмо.
Пожелавам ти много успехи в учението, приятелките и любовта.
KARATE DO
Питай Емил какво означава това. Не му показвай писмото ми!
Пиши ми дали да покажа писмото ти на нашите!
Николай"
