Author Topic: История на Икарус в България  (Read 53005 times)

Offline Magirus deutz

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2483
  • Почитател на Мерцедес - Бенц, Магирус и Икарус.
    • Skype Me™!
    • View Profile
Re: История на Икарус в България
« Reply #160 on: 30.01.2015, 18:13:33 »
Докога са се движили софийските Икаруси 260 и какво става след това с тях - бракувани ли са или са прехвърлени в друг град/градове?

Offline It_s_Real

  • Маниак
  • ******
  • Posts: 711
    • Skype Me™!
    • ICQ Messenger - 344034812
    • View Profile
    • extrahost.BG
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #161 on: 31.01.2015, 14:07:53 »
От дълго време се каня да попитам - рязането на 280 и преправянето им в соло, български патент ли е?
Понеже като преглеждам снимки от гугъл на 280, май само при нас има, така наречената кастрация.

Всъщност не знам, какво точно правят.
Реже се пирамидата със царския болт и непосредственно след това се слага изрязаната врата и гредите от ремъркето?

Поне при нас, така превеха.

Offline bagercho

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1995
    • View Profile
Re: История на Икарус в България
« Reply #162 on: 31.01.2015, 14:22:31 »
Съвсем не е. В Полша също е доста разпространен рязания Икарус, макар, че там ги преправят така предимно за аварийни.

Offline София 100

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1710
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #163 on: 24.02.2015, 20:54:36 »
Софийски Икарус 180 с инв.№689, сниман през 70-те години на миналият век :)    :   http://www.ebay.ie/itm/35mm-Slide-BULGARIA-Sofia-Articulated-Single-Decker-Bus-689-1970s-Original-/361219786316?pt=LH_DefaultDomain_3&hash=item541a60864c
"Никога нищо не изчезва! Животът е кръг. Всичко се повтаря и от всичко има нужда, когато му е време. "

Online ivan3275

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1103
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #164 on: 24.02.2015, 22:33:40 »
Снимката на Икаруса 180 (689) е невероятно ценна и перфектна.

Offline Balkanton

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1303
    • View Profile
    • http://www.flickr.com/photos/39030307@N07/
Re: История на Икарус в България
« Reply #165 on: 26.02.2015, 23:39:54 »
А мястото кое е?

Online Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 12489
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #166 on: 27.02.2015, 09:31:24 »
Снимката е хубава но това според мен не е в София. Подобни сгради има около съдебната палата в Перник, но празното отзад не ми се връзва, нещо като площад. Дали пък не е Русе или някой Дунавски град с този тип архитектура?

Като гледам Икаруса е минал ОР в Дупница-вижте мяха на съчленението, такъв тип слагат там, също и напречните лайсни на ламарините. Как решихте иначе че е Софийски с такова оцветяване е имало във всички градове едно време.
« Last Edit: 27.02.2015, 09:33:53 by Ivo »
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline mitakis

  • Vintage vehicles
  • Moderator
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 3243
  • 2660
    • View Profile
Re: История на Икарус в България
« Reply #167 on: 27.02.2015, 09:51:11 »
В обявата си пише, че снимката е от София.

Online IKAR

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2380
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #168 on: 27.02.2015, 10:59:01 »
Със сигурност е софийски. Разгледайте старите снимки от другите градове - там абсолютно всички автобуси имаха плътно до промените емблемата на ДАП - стилизирана буква Б, плюс името на съответния град отдолу, само софийските нямаха такъв знак - СД Градски Транспорт нямаше емблема.
Less travel by car! (използвайте по - малко лични автомобили за сметка на обществения транспорт, независимо от финансовите Ви възможности - препоръка на Европейската Комисия)

Да се отнеме незабавно лиценза за пътнически превози на БДЖ, тъй като изключително неадекватните разписания и опасният амортизиран подвижен състав водят до особено лошо транспортно обслужване.

Online Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 12489
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #169 on: 27.02.2015, 13:33:36 »
Мястото не мога да го оприлича на никое в София, търсих и по стрийт ВЮ. Може да е преобразено до неузнаваемост днес, прилича ми малко на района около гарата отчасти, например около Козлодуй. Около женския пазар такава къща и кооперация до нея няма на стийт вю-то. По стамболийски също не намирам такава сграда, а и това с два партерни етажа за магазини е било голяма рядкост. Някой широк булевард е, на който няма нито контактна мрежа, нито релси.

Икар е прав, наистина в другите градове всички са с емблема на ДАП. Остава вариант освен да е Софийски но командирован в друг град.
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline zirka

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1097
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #170 on: 27.02.2015, 14:42:37 »
Освен това самата цифра на инв. н. е доста висока, в смисъл че към тази години не би трябвало да има друг град с толкова автобуси – независимо от зададената проредноста при числата.
А според мен е почти изключено да не е някъде из София – едно че е Икарус, командироването започва някъде след 1976, може и малко по- късно, но отново за този период, ако е имало, то това са били само Чавдари. Причините са разбираеми!
« Last Edit: 27.02.2015, 14:45:19 by zirka »

Offline Balkanton

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1303
    • View Profile
    • http://www.flickr.com/photos/39030307@N07/
Re: История на Икарус в България
« Reply #171 on: 28.02.2015, 19:46:24 »
Май е крайна/начална спирка, защото няма пътници и шофьор в автобуса. Погледнах района на министерството на земеделието и площад Възраждане, но не намерих тези сгради.

Online Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 12489
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #172 on: 28.02.2015, 20:24:59 »
Прегледах навсякъде но такива сгради няма наистина. Не са много местата в центъра, където има такова голямо пространство под такъв ъгъл. Вижте блока в дъното на снимката , на който му се вижда послединя етаж. Горе-долу е под ъгъл 45 градуса спрямо улицата, на която е сниман Икаруса, + голямо празно пространство на мястото на ъгъла.Предвид и архитектурата, заподозряни места са района на бул.Сливница, Христо Ботев, Козлодуй, района на женския пазар, при това трябва да е някъде на по-главен булевард, защото в тесните улички такъв автобус не може да завие. Само на 3 места намирам подобно разположение на сгради, но са съвсем различни. Аз лично такова място не помня, но съм и по-млад, може би наистина снимката не е от София.

Търси се ъглова сграда с архитектура от 20-те или 30-те години, с 2 етажа магазини долу и нагоре поне още 3 етажа(по сянката на терасата си личи че има още един етаж отгоре) пред която да има голяма празна площ. Абе всъщност това може и да е Варна.
« Last Edit: 28.02.2015, 20:29:40 by Ivo »
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline Magirus deutz

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2483
  • Почитател на Мерцедес - Бенц, Магирус и Икарус.
    • Skype Me™!
    • View Profile
Re: История на Икарус в България
« Reply #173 on: 28.02.2015, 21:51:15 »
Прегледах навсякъде но такива сгради няма наистина. Не са много местата в центъра, където има такова голямо пространство под такъв ъгъл. Вижте блока в дъното на снимката , на който му се вижда послединя етаж. Горе-долу е под ъгъл 45 градуса спрямо улицата, на която е сниман Икаруса, + голямо празно пространство на мястото на ъгъла.Предвид и архитектурата, заподозряни места са района на бул.Сливница, Христо Ботев, Козлодуй, района на женския пазар, при това трябва да е някъде на по-главен булевард, защото в тесните улички такъв автобус не може да завие. Само на 3 места намирам подобно разположение на сгради, но са съвсем различни. Аз лично такова място не помня, но съм и по-млад, може би наистина снимката не е от София.

Търси се ъглова сграда с архитектура от 20-те или 30-те години, с 2 етажа магазини долу и нагоре поне още 3 етажа(по сянката на терасата си личи че има още един етаж отгоре) пред която да има голяма празна площ. Абе всъщност това може и да е Варна.
Мога да кажа със сигурност, че не е от Варна.

Offline Balkanton

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1303
    • View Profile
    • http://www.flickr.com/photos/39030307@N07/
Re: История на Икарус в България
« Reply #174 on: 28.02.2015, 23:33:48 »
Със сигурност е софийски. Разгледайте старите снимки от другите градове - там абсолютно всички автобуси имаха плътно до промените емблемата на ДАП - стилизирана буква Б, плюс името на съответния град отдолу, само софийските нямаха такъв знак - СД Градски Транспорт нямаше емблема.
Мисля, че логото е симбиоза между А и Т- от Автомобилен транспорт.

Offline Balkanton

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1303
    • View Profile
    • http://www.flickr.com/photos/39030307@N07/
Re: История на Икарус в България
« Reply #175 on: 03.03.2015, 21:06:44 »
Една интересна статия отпреди година за края на епохата Икарус, разкриваща не толкова известни факти около живота и поддръжката на тези автобуси:
Quote
Ikarus-ът си отива   
сп. Камиони, 2014, Бр. 1 05.02.2014

 
След 28 години вярна служба (много над всякакви нормативни срокове!), ще бъдат пенсионирани последните автобуси Ikarus 280 от столичния градски транспорт. Защо и как Ikarus 280 можа да работи толкова дълго? Ето част от причините според Асен Добранов, бивш изпълнителен директор на Столичен Автотранспорт ЕАД (от 1998 г. до 2012 г.).

– Откога „познавате“ Ikarus 280?
– Първото ми професионално запознанство е откъм 1990 г. Ikarus-ите помогнаха много за доброто обслужване на София. В един период те бяха над 1100 броя, първите 100 бр. Ikarus 280 са внесени през 1974-а, а допреди 2 години в строя все още бяха около 150. Най-„новите“ са внесени през 1986 година, от това време са и машините, които още се движат.

– Каква е оценката ви за модела?
– За времето си Ikarus 280 бяха много издържани автобуси, с голяма вместимост, превозват много пътници и са лесни за поддръжка. Да вземем например двигателя на първите партиди, който е по лиценз на MAN. Говоря за стария двигател с атмосферно пълнене RABA D2156 HM6U, Евро-1 (10,35 л, 195 к.с.), защото впоследствие с Министерството на екологията по една програма подменихме двигателите на 187 автобуса модел 280 с т.нар. „екологични“ двигатели D10 (RABA D10 UTS-155), които имаха турбокомпресор и бяха модерни на тогавашния етап.

През годините 280 се прояви като добре обмислена и сериозно изпълнена машина, съответстваща на българските условия. Плановият ресурс е 800 000 км, но има автобуси изминали по над 1 млн. км без основен ремонт. За разлика от други марки в столичния автобусен транспорт, при Ikarus не е имало проблеми с късане на рами. 280 допуска и някои компромиси, например в периодичността на обслужване на двигателите. Въобще Ikarus 280 е от т.нар. дуракоустойчиви конструкции и напълно си изпълни задачата.

– Но и най-здравите автомобили се нуждаят от ремонт
– Да, още повече, че само в София Ikarus-ите стигаха 1100. В Дупница бе проектиран и построен завод специално за ремонти на автобусите Ikarus, с това са съобразени и халетата, и поточната линия. Възможностите му покриваха всичко, до пълен основен ремонт на всички агрегати: двигатели, горивни помпи, предавателни кутии, мостове, каросерии (вкл. подмяна на ферми). Оторизиран бе да ремонтира и кормилна уредба, за което се изисква съответно сертифициране. Впоследствие лѝстата на завода се допълни и с ремонти на тролейбусите 280 Т, чиято електрическа част ремонтираха в Бобов дол.

Много български заводи усвоиха производството на резервни части. Около Ikarus 280 се въртеше сериозна промишлена дейност в множество предприятия. В един автобус има около 14 000 резервни части и производството на повечето от тях бе усвоено.

– Достатъчен ли бе капацитетът на завода в Дупница?
– По нормативи пълен основен ремонт трябва да се извършва след 800 000 км. Пращали сме Ikarus-и за ремонт и в завод „Чавдар“, Ботевград. Škoda пък, а и други соло автобуси опитахме да ремонтираме в „Кента”, Омуртаг – предприятие към тогавашното Министерство на народната отбрана. За „Кента“ тази допълнителна дейност впоследствие се превърна в основна – в последните години те печелеха обществени поръчки за ремонт на част от автобусите. По-рано имаше и ТРП в зона Б5, специализирано за автобуси Škoda, което правеше по 40 основни ремонта месечно. При толкова много автобуси в страната необходимостта от ремонт е толкова голяма, че нито в Дупница, нито в Омуртаг можеха да поемат целия обем.

– Кога се появиха автоматичните кутии в Ikarus?
– Европейски конвенции предписват автобусите градско изпълнение да бъдат с автоматични предавателни кутии. Ikarus 280 обаче идваха с 5– или 6-степенни механични кутии ZF и работата с тях много натоварваше водачите. Тези кутии показаха и 2 много важни предимства пред автоматиците от това време: по-нисък разход на гориво и не се повреждаха. Впоследствие купихме автобуси и с т.нар. кутии Praga – автоматични, които се оказаха много сложни и за поддръжка, и за ремонт.

– Оттогава ли е звеното за поддръжка на автоматични кутии Voith?
– Не, създадено е по-късно, когато се появиха автобуси от други марки. Сега голямата част от автобусите на Софийския автотранспорт са с кутии Voith. Хубаво е, че фирмата има тук представителство и следи непрекъснато състоянието на нещата.

– Какво е най-важното от газодизеловия етап?
– През 1992 г. 4 Ikarus-а бяха закарани в Италия и преустроени за работа на газ. Всички 70 автобуса, работещи на „газ-дизел“, бяха със стария двигател с атмосферно пълнене D2156 HM6U. Последните над 20 бяха преработени в Унгария по линия на програмата PHARE от фирма, сертифицирана от ЕС. Съвместно с Министерството на околната среда в гараж Дружба направихме компресорната станция. Доставени бяха още 2 станции – в Земляне и в Малашевци. Гаражът в Малашевци е цялостно газифициран. Станцията в Земляне е приета и работи, но в Малашевци построяването на станцията се забави поради спор със съседи за 180 кв.м.

Газификацията на автобусите е единственото мероприятие по линия на екологията, дало и икономически ефект. Правени са стотици опити за подобряване на екологичните показатели, вкл. с гърнета за допълнително изгаряне на газовете, с присадки в горивото и маслата и т.н. – все консумативи, т.е. с допълнителни разходи. С газификацията вредностите намаляха, а в база Дружба дневно карахме 20 т дизелово гориво вместо 40, останалото беше много по-евтин природен газ.

– Метан или дизелово гориво?
– Газо-дизеловият цикъл не решава проблема с емисиите, но трябваше да минем през този етап, за да имаме сега метана в гаражите, компресорното оборудване, да обучим персонал. Истината бе в газовите двигатели. Купихме 9 автобуса TEDOM и ефектът бе чувствителен – месечно пестяхме към 40 000 лв. от горивото. Инвестицията се изплаща на четвъртата година, въпреки по-скъпото оборудване. А оборудването за компресорната станция бе доставено по програма PHARE, не за сметка на общината или гражданите. При нивото на съвременните дизеловите двигатели преходът на газ не носи сериозни екологични предимства. Определящ е икономическият фактор, като трябва да се отчитат и абсолютно всички изисквания, свързани с експлоатацията на дизелови или газови автобуси.

– Доволен ли сте от резултата от конкурса за нови автобуси?
– Да, защото много неща, познати от Ikarus, са по лиценз на MAN и вярвам, че това ще улесни поддръжката на новите автобуси. Разумното обновление на парка обаче трябва да е плавно, с по десетина процента годишно. Иначе идват моменти, когато средната възраст на автопарка става твърде висока, а множество ремонти на куп стават неотложни.

– Оправдано ли е ниската цена да е решаващ фактор при избор на транспортни машини? И разумно ли е паркът да се„шари“ с автобуси от различни марки?
– Купуването на най-евтиното е резултат от сиромашката ни психика. ЕС е разрешил при купуване на техника цената да не бъде основен фактор, да има технически изисквания съответстващи на условията, в които ще работи купуваната техника.

Не бива да се купуват нови, но по-евтини автобуси, които да изкарат мандата на един или друг политик. Пример: купените преди време над шейсет соло автобуси от марка, непозната в столичния автотранспорт, създадоха проблеми, докато бъде обучен персонал и се сформира обслужваща бригада.

– Миксът от автобуси от различни марки обезсмисля ли развиването на „тилови предприятия“ като завода в Дупница?
– Когато Ikarus-ите започнаха да намаляват, предоставихме на завода в Дупница 2 автобуса Mercedes за основен ремонт – непозната марка за тях, без обаче да изискваме спазване на обичайните срокове. Колегите успяха за около 2 месеца да набавят резервни части, подготвиха документация и изпълниха поръчката. Стана така, че при тях на 10 Ikarus-а минават 20 Mercedes-а. Подобна стъпка направихме и с „Кента“, Омуртаг.

 Радослав Гешов

Източник:http://www.kamioni.bg/bg/menu//post/10811/Ikarus-yt-si-otiva

Offline София 100

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1710
    • View Profile
    • Email
"Никога нищо не изчезва! Животът е кръг. Всичко се повтаря и от всичко има нужда, когато му е време. "

Offline Balkanton

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1303
    • View Profile
    • http://www.flickr.com/photos/39030307@N07/
Re: История на Икарус в България
« Reply #177 on: 06.04.2015, 17:34:08 »
"Ikarus 55", сниман през 1957г. във Велинград : http://www.delcampe.net/page/item/id,306718350,var,165948-BUS-omnibus-multibus-Autobus-Omnibus-IKARUS-55-HUNGARY--1957-VELINGRAD-Bulgaria-Bulgarie-Bulgarien,language,E.html
Чудесна находка! Интересно дали е български или чуждестранен. Има голяма вероятност това да е единият Икарус 55, доставен за България през 1955 г. според статистиката от книгата с доставките на Икарус. Напълно отговаря по детайлите на каросерията към серийните през 1954-6 г. Дори в книгата има снимка на абсолютно същия като разцветка и детайли екземпляр.
Припомням и снимка с представители (вероятно) на доставката от 11 броя през 1959 г. https://www.flickr.com/photos/inesvm/7549202132/in/photolist-atHYmQ-cv6CMs/, направена през същата 1959 г. във Варна.

Offline София 100

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1710
    • View Profile
    • Email
Re: История на Икарус в България
« Reply #178 on: 15.04.2015, 23:43:29 »
Стори ми се странно, че тази снимка е локализирана от Летище София, 1964г.  и не съм сигурен за реалният и произход, но все пак:Възможно ли е автобусът на снимката да е Икарус 31(или някакъв друг модел) с логото на унгарските авиолинии MALEV ? Доколко е реално и логично в онези времена чужди авиолинии да имат свои автобуси, с които да превозват пасажерите си, при положение, че  такава функция е имал автобусният парк на съответното летище? От друга страна пък самолетът изглежда е на SAS, от което идва следващият ми въпрос - SAS извършвали ли са полети до България по времето на социализма?  :neznam:
http://www.ebay.at/itm/Altes-ORIG-FOTO-1964-FLUGHAFEN-SOFIA-FLUGZEUG-OMNIBUS-/361268489821?pt=LH_DefaultDomain_77&hash=item541d47ae5d
« Last Edit: 15.04.2015, 23:49:32 by София 100 »
"Никога нищо не изчезва! Животът е кръг. Всичко се повтаря и от всичко има нужда, когато му е време. "

Offline monte carlo

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1191
    • View Profile
Re: История на Икарус в България
« Reply #179 on: 16.04.2015, 08:09:06 »
Икономията е майка на мизерията!