Според мен мотрисата на снимката, която съм показал по-горе е именно №28.В тази статия
https://archive.is/ID9O9 и на някои други места съм срещал твърдението, че през 1902г. са купени 3 нови мотриси и 6 ремаркета .Ако намерацията на мотрисите през 1901г. е била от №1-25, то на следващата година нараства до №28.Досега не ми бяха попадали качествени снимки на ремаркетата с открити платформи, за това съм останал с впечатлението, че не са притежавали собствени инвентарни номера(за това публикуваните снимки, се явиха като особено ценен ориентир за мен).
Тогава се получава нещо такова: №50-64 + 6 броя(1902г.) = №70.Към тях добавяме още 5 броя за да получим допълнителните 11 броя ремаркета ВВС, за чиято доставка предполагаше Петко.
И все пак се питам дали в първата половина на миналият век номерацията на ПС не е следвала само периода на доставка на возилата, без оглед на различията в техният тип?Честно казано винаги ми е било непонятно, защо инв.№ на закупените през 1914г. двуосни мотриси Шарлероа №151-162 са трицифрени, при положение, че са доставени непосредствено след мистериозните Сименс-и и Цепелин-и?
В същото време тази последователност изпълняват 15-те двуосни трамвая Франко Белге/ВВС № 51-65, които обаче са докарани едва в 1928/1929г.Това е макар и косвен признак, че номерата до 50 са били вече заети.Но с какво?
Дали през 1914г. първоначалните номера на Шарлероа не са били просто №51-62, а в последствие през 1928/1929г. към тях да е добавена 1, за да се разграничат от новодоставените трамваи?
Според моята хипотеза и проста сметка извеждам следният възможен резултат:
Наличен Подвижен Състав до 1914г.:
*BBC №1-28
*Siemens 1908/1909-Да приемем, че са били закупени 16, а не 12 бр.(както в сведението, което съм чел от 1909г.за доставени общо 22 броя нови мотриси)и Цепелин: общо получават номера от 29 до №50.А причината за нехомогенната номерация на возила от различни модели вероятно се корени в това, че трамваите не са пристигали на цяла серия, ами поетапно и от двата модела и съответно са номерирани само като брой постъпили возила: например 10 двуосни + 4 четириосни с последователна постъпателна номерация.
*Шарлероа, двосни 1914/1916г. №51-62, които в повечето отчети за дейността на ДТО през 40-те и 50-те години са споменавани като”Черни мотриси”, а персоналът на Депо “Мария Луиза”(Клокотница) е таял особена неприязън към тях, изразяваща се в непрестанни “номинации” за бракуване.С пристигането им е логично да са изведени от експлоатация доставените през 1901г. ремаркета BBC I-ва серия №51-64.II-серия ремаркета на същият производител №65-76 е ликвидирана през 1931/1932г. с въвеждането в употреба на MAN-AEG №66-80.А за по-новите ремаркета Анверсоаз от 1914/1916г. №90-104 приблизително би могло да се твърди, че доживяват малко след 1935г., когато пристигат MAN-SIEMENS №81-92.
*В 1924г. с закупуването на по-новите Сименс-и №1-30 серията от мотриси BBC 1901 )1-28 е елиминирана, а дори и да е имало останали някакви бройки, са преномерирани в нестандартна номерация и използвани за сервизни нужди.
*И изведнъж ставаме свидетели на друга аномалия: между 1924г. и 1936/1947/1949г. номерата от 31 до 50 остават празни , съвсем случайно?През 1936г. в Техническата Работилница на ДТО са изработени първите български трамвайни мотриси ДТО(в днешно време по-известни като серия №241-246, въпреки , че рожденните им № са 41-46, а цифрата 2 е добавена към номерацията им едва през 1949г., когато са построени мотрисите ДТО от № 39 нагоре, според отчета от същата година, а и защото от създаването си са били зачислени в Депо “Красно село”)
Така установяваме, че до 1936г. инвентарните номера от 31 до №51 са били заети от 6 Цепелина и 14 Сименса(може би същите, които се посочват в 1945г. като Работни мотриси “Siemens” №601-604, само 4 броя са оцелели до тогава от тях)Останалите 2 двуосни мотриси от този модел вероятно са били изведени от експлоатация по-рано поради липса на резервни части или качествена поддръжка:Все пак в периодът между 1912 и 1919г.България преживява две национални катастрофи.Ако приемем, че в 1936г. с построяването на гореспоменатите ДТО №41-46 са бракувани Сименс-ите със същите номера, то до 1947г. номерата от 31-40 и от 47-49 са били заети теоретично от тези загадъчни трамваи.В същата година е произведено ДТО №31 и е твърде вероятно до 1948-1949г. всички останали в движение стари трамваи Сименс да са преоборудвани в служебни, каквато е съдбата и на по-новите им наследници от 1924г. в средата на 60-те години. Така хипотезата на Петко за периода на преномерацията на Цепелините е абсолютно правилна: тя е била факт през 1936г., а само година-две преди това мотрисите са били зачислени към новото Депо “Красно село”, където остават до последният си ден на линия.Надявам се въпреки пределно дългото ми изложение да е станала ясна логиката на размишленията, които оформят сегашното ми мнение по въпроса.Ще покажа още две снимки на Цепелини с инвентарни № 34 и 37, както и снимка на мотриса №44 от 30-те или 40-те години, която може да бъде цели три различни модела , а идентифицирането и към кой от тях принадлежи смятам за напълно невъзможно
