Във втората половина на 60-те, докъм началото на 70-те от въпросната закътана международна автогара е имало редовни линии до Белград, Скопие, Атина и Истанбул, както и летни сезонни вътрешни нощни линии до Приморско и Китен, с малка почивка около Пловдив за смяна на шофьорите. Обслужвани са от съвместна междудържавна компания, като от наша страна участва дружеството за международни товарни превози "Тексим", по-късно обърнато в "СО-МАТ". Нашите автобуси са били испанско производство, Барейрос, нещо нечувано и невиждано тогава, все едно от друга планета, такъв е бил и клубният автобус на създаденият от комунистите 48-а година и определено толериран тогава отбор "ЦСКА". Не знам докога съществуват въпросните линии...
По-късно, през 80-те, за международна автогара се използва големият паркинг пред столичната митница, точно където е сегашната централна автогара, но какви линии за чужбина е имало и дали въобще е имало такива, нямам информация. Спомням си, че винаги беше пълно с междуградски/туристически Икаруси (с наши и със съветски номера), както и много Сетри С2хх, както и чат-пат югославски Санос и ТАМ, но какво и накъде са превозвали, не знам.
Да се върна към снимката - през 70-те от въпросната автогара Запад е имало даже директен автобус до моето село, което е на майната си, хората са го ползвали, понеже е бил без прекачване, въпреки че на всяка автогара си е почивал - в Дупница, Благоевград, Кресна, Сандански и респективно се е мъкнел 6 часа, докато с влака се е пътувало за по-малко от четири. Но в края на 70-те излиза едно постановление, тряскат административни надценки по направленията, успоредни на железопътен транспорт, билетът става двойно по-скъп от този за влака, хората се отказват да пътуват и рейсът бива спрян.
