Ж.П линията Бургас - Поморие е започната да се строи още през началото на миналия век. Нейното трасе е променяно на няколко пъти, като изменението най-много е било около Сарафово. Има запазени стари снимки, които показват как в началото линията е минавала през центъра на Бургас.
Доколкото зная пътническият влак от Бургас за Поморие започва да пътува някъде от началото на 70-те години. Спират го в началото на следващото десетилетие и то някъде 1981 година. Пътувал е два пъти на ден –сутрин и вечер, а композицията е била обикновено от два вагона. Тръгвал е от гара Бургас, Вл. Павлов, Солници –това са били трите спирки в града, ако последната я смятаме като част от Бургас. По-нататък следва гара Сарафово, която е далече от квартала и се пада точно до моста разделящ пътя за Поморие и Каблешково. Следва мина Черно Море– самата мина, а населеното място е отново далече. После е село Лъка, над което може да се видят изпреварили времето си постаменти за мост- оттам е щяла да минава линията за Варна. Те са строени точно началото на 50-те години. За тези три спирки не се намери човек, който да ми каже със сигурност да ли е спирал влака там. После е гара Каменар, там е спирал, впрочем там е имало и каменна кариера. След това е завод ''Черноморско Злато'', Поморийски солници и гара Поморие.
Ако се изразиме с терминология от миналото, цели две ''петилетки'' е просъществувал този влак. Но така и не успява да привлече пътници. По разкази на очевидци летните месеци, пътниците, са били с някои и друг повече и то до солниците. Причините вероятно са повече от една, но първото, за което межеш да се сетиш е траекторията на трасето през което минава. То обикаля града в по–голямата си част и времетраенето на самото пътуване е значително, като това се отнася и до крайната гара– Поморие.
През това време Градският Транспорт до толкова е противоположен на този, на тази линия специално, че се стига до закриването й. И това, при положение че автобусите все не са достигали, колкото и броя да е имало.
Сега пътуват товарни влакове предимно от мина Черно Море. Линията стига до Поморийския винзавод, а след него, това е пътя който пресича, и по нататък до Поморие вече релсите са изкарани.
Когато някой мине, поне по част от тази линия, дали в началото й или в края, може да почувства съжаление, че не ноже да пропътува това разстояние, както е било през онези години
Преди няколко години имаше специално теснолинейно влакче от самите Солници, които имат отделен релсов път. По скоро такова, като в мините, което предлагаше обиколка на Бургаските силници. Това е било като част от програма за опазване на прелетните птици съвместно със Солниците, на чиято пък територия граничи Атанасовското езеро. Което се явява като един от главните маршрути за престой на мигриращите прелетните птици.
Самите Солници са големи по площ и са свързани с такъв теснолинеен релсов транспорт, който на места върви успуредно с нормалния железен път.
