Това, че австрийските антики бяха с контакторно управление въобще не им пречеше да бъдат изключително тихи, все едно че нямаше двигател вътре. И тръгваха, съответно спираха меко и плавно. Да се сравнява баба Шкода с тях е все едно да се съпоставя Сговнич 412 с Мерцедес. Возил съм се по седмицата, която тогава вървеше от Люлин до Кино Одеон и с двата чешита. Едните бяха по-стари, с доста заоблена предница и малка двукрила предна врата, предназначена само за шофьора. Всички седалки в салона бяха обърнати напречно, като в метрото. Става въпрос за дизайн и производство от 50-те години. Не съм сигурен те ли са по-вехти или русенските им швейцарски връстници. Трябва по книгите да проверя. Вторият, по-нов тип беше със седалки с нормално разположение, но не си спомням вида им. Ориентировъчно е някъде от 1965-та. Тенекия от такъв имаше доскоро в депо Искър. Ако броят на икарусите беше недостатъчен, сигурно още годинки щяха да изкарат.
А сега се сетих за едно друго съветско недоразумение, което е редно да се спомене в темата - облият ЛАЗ 695 с откраднат дизайн от Магирус, но с бензинов двигател Зил-130, разположен отзад. Това чучело бръмчеше като въртолет заради практическото отсъствие на шумозаглушители. Докато живеех едно време в Редута, един такъв екземпляр за служебни превози събуждаше целия квартал. Слава богу, че тези бракми у нас никога не са използвани като в СССР за обществен превоз, а само за служебен транспорт.