Тъй като панелните блокове и панелните жилищни комплекси са неразделна част от облика на почти всеки български град и най-вече на София, според мен не е лошо да имаме отделна тема и за тях. Тук можем да коментираме качеството, плюсовете и минусите в планировката на самите сгради и на комплексите, инфраструктурата в тях и т.н.
Като въведение аз ще направя кратък обзор на панелното строителство в София, като изложа това, което знам за него. Ще използвам и снимки, които съм качвал в Уикипедия.
Всички знаем, че след края на Втората световна война България навлиза в период на ускорена индустриализация. Това неминуемо довежда до огромен прилив на население в градовете, което от своя страна води до задълбочаваща се жилищна криза. Поради тази причина държавните органи и научните звена, занимаващи се с изследвания в областта на строителството, започват за търсят начин за бързо и сравнително евтино задоволяване на жилищните нужди. Най-перспективни за тази цел се оказват едропанелните сгради. Първите експерименти със строителство на едропанелни жилищни сгради в България са проведени в периода 1959-1961 г. от Института за типизация и индустриализация на строителството (НипроИТИС) под ръководството на инж. Георги Бранков. Това са добре познатите ни блокове в ж.к. Толстой (експериментални номенклатури “Толстой”, “Толстой 2” и “Толстой 3”), няколко блока на ул. Траен мир, в които са използвани готови обемни елементи, един блок на ул. Найчо Цанов в днешния ж.к. Илинден и няколко блока в Красна поляна (експериментална серия “Красна поляна – 4 етажа”). (За съжаление в момента нямам снимки на тези типове сгради.)
След приключването на експерименталния стадий започва етапът на масово производство на номенклатури от елементи (иначе казано, серии или типове жилищни сгради). Ето кратък хронологически преглед на сериите, произвеждани в София.
Серия Бс-2-63 (обединена). Това е първата номенклатура, предвидена за индустриално производство. Разработена е съвместно от ИПП “Софпроект”, НипроИТИС и Районната проектантска организация в Русе през 1963 г. Сградите изглеждат така:
Производството започва в края на 1963 или началото на 1964 г. в новосъздадения тогава Домостроителен комбинат (ДК) №1 (Военна рампа – Илиянци), чийто капацитет е 6000 апартамента годишно. Сградите са с от 4 до 6 етажа при надлъжно междуосие (ширина на помещенията) 3,6 м и напречно (дълбочина на сградата) 2х5,1 м. Блокове от тази серия са строени в редица изграждани по онова време жилищни комплекси – Свобода, Сухата река, Дружба 1 и др. През 1968 г., след като е предадена първата част на ж.к. Дружба 1, Бс-2-63(обединена) е снета от производство.
Серия Бс-2-64. В края на 1964 г. започва работа Домостроителен комбинат № 2 (Земляне) с инсталация, внесена от СССР, която има капацитет 6000 жилища годишно. За нуждите на този домостроителен комбинат от НипроИТИС е разработена номенклатурата Бс-2-64 за сгради от 6 до 8 етажа. Главната външна отличителна черта на тези сгради е издадената напред стълбищна клетка, в която е поместен асансьорът, който спира на площадките между етажите.
Ето две снимки на бл. 45 в Младост 1, който е от тази серия:
Ндлъжното междуосие тук е по-малко (3,2 м), а напречното е 2х5,76 м. Сгради от тази серия могат да се видят в Младост 1, Мусагеница, Хаджи Димитър и др.
Серия Бс-VІІІ-Сф. През 1964 г. ИПП “Софпроект” започва разработката на нова серия жилищни сгради, базирана на Бс-2-63 (обединена), за нуждите на ДК1. Това е номенклатурата Бс-VІІІ-Сф. Нейното производство започва през 1966 г.
Снимки на блокове от тази серия:
Бс-VІІІ-Сф притежава същите характерни особености като предходната серия, но етажността е увеличена (до 8 етажа), от фасадите са премахнати лоджиите, а фасадните панели са с характерно мозаично покритие. Подобрена е и вътрешната планировка на сградите. До 1968 г. Бс-2-63 (об.) и Бс-VІІІ-Сф се произвеждат паралелно. Серията Бс-VІІІ-Сф е снета от производство в ДК1 през 1972 г. Такива блокове има в Младост 1, Света Троица, Дружба 1, Илинден, Красна поляна и др.
Серия Бс-2-69. По време на производството на сгради от Бс-2-64 е отчетено, че вътрешната планировка не е оптимална и че често пъти ширината на помещенията (3,2 м) не е достатъчна. Затова през 1969 г. от НипроИТИС е извършена преработка, резултат от която е серията Бс-2-69. Външният вид на сградите от тази серия почти не се различава от този на предходната Бс-2-64. Единственият нов елемент е междуосието 3,6 м, което се появява наред със старото 3,2 м и така някои помещения стават по-широки.
Снимки:
Серията е внедрена в производство в ДК2 около 1971 г. Такива сгради има в много райони на София (разширенията на Младост от 70-те, най-вече Младост 2, всички микрорайони на Люлин без 4 и др.). Производството е прекратено през 1980 г.
Серия Ос-68-Гл. В края на 60-те години в ДК1 е организирана линия за производство на едропанелни общежития и жилищни сгради от оборотния фонд за новобрачни семейства. Във връзка с това от КНИПИАТ “Главпроект” е разработена серията Ос-68-Гл, по която са изградени много общежития в Студентски град и другаде.
Снимка на общежитие от тази серия:
Снимка на жилищна сграда за новобрачни семейства:
Тази серия е снета от производство в края на 70-те години (най-вероятно през 1978 или 1979 г.).
Серия Бс-69-Сф. През 1969 г. ИПП “Софпроект” завършва разработката на поредната номенклатура, предназначена за ДК1, която трябва да замени Бс-VІІІ-Сф. Бс-69-Сф е внедрена в производство през 1972 г. Тази серия (заедно с модификациите си) е най-дълго и най-масово произвежданата в историята на българското панелно строителство. След внедряването й в ДК1 по нея започва работа и новообразуваният през 1975 г. ДК3 (Гара Искър), а през 1980 г. – и ДК2, като по този начин постепенно заменя всички предишни серии, произвеждани в София. На практика няма софийски жилищен район, в който да няма сгради от тази серия. С течение на времето тя е усвоена и в много други градове на страната (Пловдив, Добрич, Кюстендил и др.).
Ето една “класическа” снимка от 1974 г. (бл. 331 в Люлин 3):
През 1977 г. ИПП “Софпроект” започва разработката на нова серия жилищни сгради, основана на отворената типизация, която дава възможност за много по-голямо разнообразие в облика на сградите. По различни причини тази серия така и не е внедрена в производство. В резултат на това Бс-69-Сф (в различни модификации – Бс-69-Сф-Уд-83/85, Бс-69-Сф-Уд-БП-87 и др.) не слиза от поточната линия в продължение на 20 години (до началото на 90-те).
