Панелни и ЕПК сгради и комплекси

[Ivo]

Тези жълтите май са около последната спирка на ТМ8 и са на много хубаво място, съвсем на края на града, пред тях се виждат само поляни, планини и гора. От горните етажи сигурно имат уникална гледка към цяла Витоша, Люлин планина, магистралата, София и тн.

[etnies]

Тези жълтите май са около последната спирка на ТМ8 и са на много хубаво място, съвсем на края на града, пред тях се виждат само поляни, планини и гора. От горните етажи сигурно имат уникална гледка към цяла Витоша, Люлин планина, магистралата, София и тн.

Taка е, гледката е уникална - и не само от горните етажи. Заради поляните там често се е*ат ветровете, но поне въздухът е много чист.

[AGENT 006]

Има една много известна серия ЕПК има ги от страната на 310 4 блока в Люлин 4 и един зелен  в страни зад 96 СОУ, в Люлин 5 пак има 4 по протежението на Добринова Скала, в Люлин 3 има успоредни, а не перпендикулярни също от тази серия по Царица Йоанна, бл.301 и високия до Пощата, в Сухата Река ги има срещу стадион Герена 2 и по Тодорини Кукли 6 или 7 успоредни, по ул.Кюстендил в Белите Брези също има такива, има и в Младост. Значи като БС-69  ги има в различни варианти и нюанси, има ги дори като 8 и 6 етажно блокове.

Блоковете на първата снимка ги има и в Люлин 4: 430/1/2/3, Люлин 10: 123, общинския зеления до 96-то СОУ е по-различен, а тези в Люлин 5 също са 4, но ми се струва, че като е много открито там е и много ветровито. Интересни са ми блоковете от последната снимка на АРОС, каквито са 305, 307 и 308 в Люлин 3, а в Люлин 2 са доста повече. Интересни са ми трите високи блока в Люлин 4 на есо-образния завой на Райко Даскалов и блок 413 слещу Филиповско шосе които са единствени по рода си в Люлин, а 413 е един единствен такъв.

[AROS]

Значи това също е една доста , макар и по-малко известна серия ЕПК блокове. Среща се в Люлин 4 около 96 Соу и бул.Райко Даскалов, жк. Стефан Караджа - 8 блока, жк. Толстой, Надежда 2, Младост 4, Гео Милев, мисля дори в Овча Купел имаше такъв блок. Повечето имат жълти нюанси, тези до реката до Герена червено, зелени, по-новите, строени около 1990 сини. Незнам дали ги има в провинцията.

[AROS]

Между другото тия блокове ЕПК от Пазарджик съм ги виждал и в Пловдив, в квартал Христо Смирненски близо до Пещерско шосе и Mall Plovdiv. Сигурно ги има и в други градове.

[AROS]

Така за двата на снимката долу. По-високият (3те на гара Север) се срещат също доста в София, освен в Толстой ги има и в кв.Борово, Дианабад и грещу ГМ Димитров откъм Студентски град. Май съм ги виждал и в Пловдив, или Бургас, но не съм сигурен. Другият по-отдалечен ЕПК ги има 5-6 блока само в Толстой мисля само строени някъде ранните 60-те.

[did_ko]

Май съм ги виждал и в Пловдив, или Бургас, но не съм сигурен. Другият по-отдалечен ЕПК ги има 5-6 блока само в Толстой мисля само строени някъде ранните 60-те.

За Бургас потвърждавам. В най - старият (по време на строителство) жилищен комплекс има поне десетина жилищни блока от този тип.При тях специфичното е, че въпреки 18- те си жилищни етажа и наличието на два асансьора в тях единият асансьор спира на четни, а другият на нечетни етажи, като на етажите, където не спира асансьорът изобщо не е поставено място за врата на съоражението - т.е. вижда се единствено цяла стена.

[giorev]

На този блок в Толстой асансьорите също си редуват спирките - четни/нечетни, но на всеки етаж има отвор и врата.
Относно най-хубавият квартал за живеене, имаме си такава тема.

[Ivo]

Като този високият блок освен в Толстой, Борово и тн. има и един в центъра, малко преди Сточна гара.

[Ivo]

Този дето се вижда в строеж зад трамвая е ЕПК.

Тия високите ЕПК-та май ги завършнаха дори след 2000-та година някои.

[alpha_adversativum]

ЕПК и едропанелното строителство са две съвсем различни неща.

Последният панелен блок, построен в Люлин, е или 549, или 170 (и двата ги построиха преди двадесетина години, но не знам кой от тях е завършен последен).

[agerginov]

Да уточним ЕПК е Едроплощна Конструкция или Едрополощен Кофраж, система при която освен сеизмичните шайби и колоните има и неносещи стени от армиран бетон, макар че те също играят ролята на шайби, при ЕПКто може да има външни стени от панели или тухли, също така ЕПК конструкцията макар да бъде много тежка поради наличието на много бетон, тя поема изключително лесно сеизмични натоварвания, Едропанелното строителство е вид ЕПК, но там стените са свързани посредством планки както при панелната конструкция, И да уточня понеже дядо е архитект всички конструкции с изключение на панела се водят монолитни

[Ivo]

А може ли да се каже, кое е най-доброто строителство, панела или ЕПК-тата? ЕПК-тата държат винаги доста високи цени, дори и старите, но в повечето ЕПК сгради интересното е че има много наематели, аз където съм бил под наем все е било ЕПК и около мен са били наематели, дали заради многото апартаменти в един вход, дали заради маломерните боксониери дето са в ЕПК-тата знам ли. В ЕПК-тата има и доста общински апартаменти обикновено.

Панелните в доста класации са номер едно като разпределение от всички други видове сгради, строени някога, като процент идеални части и разпределение, изложения, отстояния и тн. ЕПК-тата пък ги пишат като най-здрави, точно защото при тях всичко е само лят бетон, огромното им предимство пред панелните е високата етажност, и многото апартаменти на етаж(освен панелните модел общежитие) така ако си вземеш апартамент на по-висок етаж имаш уникална гледка към цяла София и Витоша, особено ако си в крайн блок.

Според мен най-айляк са старите ЕПК-та от 60-те и 70-те, които ги има в Борово, Гоце Делчев, Красно село и тн, при тях ъгловите стаи имат по 2 прозореца и стаята гледа в 2 посоки има идеална гледка иослънчаване, а пък и стаите са доста големи. Макар че в днешно време, когато повечето хора са с по едно или без деца голямата площ е по-скоро минус, защото плащаш за нещо(било то данъци, наем, сметки и тн), което реално не ползваш. От тия старите има и много красиви като архитектура, като групата еднакви 16-етажни блокове в Гоце Делчев и Красно Село, те са някъде от 66-та година, а също и 19-етажните около училището на предпоследната спирка на 9-ката и те са от самия край на 60-те с големите ъглови тераси. При тях даже хола и кухнята са свързани с портални стъклени врати.

[ozzy]

Според мен именно многото апартаменти във високите блокове ги правят много по-трудни за управление, събиране на такси и ремонти. Да, имат хубава гледка, но ако трябва да се прави ремонт на ВиК тръби, саниране или дори обикновен ремонт на асансьора, касиерът ще се види в чудо. В сегашният ми блок сме "само" 32 апартамента и има 5-6 апартамента, които системно не плащат. В предишния ми вход също имаше няколко апартамента, които не плащаха нищо. В един блок от 120 апартамента, ако не плащат 1/5, това са си сериозни загуби. И реално няма как да ги накараш да плащат, без да страдат и останалите (примерно със спиране на асансьора или осветлението във входа). В такива блокове в повечето случаи и входната врата не се затваря и там се приютяват клошари, влизат крадци. Също така във високите блокове има и повече длъжници към Топлофикация и Софийска вода, защото са по-анонимни, и вероятността от спиране на парното на цялата сграда е много по-голяма.
Друг, сериозен проблем е, че повечето врати към стълбищата са заключени поради страх от кражби, има много натрупани боклуци, решетки. Противопожарните кранове и шлангове в 90% от случаите не функционират и, ако не дай си Боже, стане пожар на 18 етаж, същият ще бъде много трудно загасен, и евакуацията ще е много трудна.
Така че, ако мога да избирам, бих живял в кооперация до 4-5 етажа, по възможност ново строителство. Другият вариант е в къща.

[agerginov]

Така най-добро строителство няма, ако блокът е построен както трябва всичките норми да са спазени и да не е пестено от материала, може да се каже че всички са добри даже и панелите, които ще озаглавят класацията, по здравина в София( просто не съм се интересувал от другите градове) на първо място са сградите по витошка, алабин, иделания ценътр който е или кооперациите строени периода 1900-1950 тъй като те са издържали бомби, трусове и време вече от повече от 100години някои от тях, след това идва на ред всички ведомствени и правителствени сгради дали било то ЕПК, Панел или тухла, и чак тогава идват многото панели епката строени за хората, новото строителство не влиза в тази графа . Тук не говорим за това колко апартамента има, ами колко е здрав блока, за справка блока ми е ППК или пакетно повдигане води се иноваторска технология само няколко блока има такива на територията на София, строен през 1971 по данни от общината този блок се води наравно здрав със правителствените сгради, на 5етажа е има 3 входа и по 17 апартамента във вход, апартаментите са еднакви по разположение и интериор по 120кв.м Блокът е от тухла но тук трябва да се спомене, че само вътрешно апартаментните стени са от тухи, цялото стълбище под формата на квадрат с дължини по 15м+ още две стени в апартамента едната е 25м и влиза напречно на стълбището в другия апартамент и другата е 10м но се засича с тази от 25м по г образа + колоните и гредите в апартаментите са от монолитно излят бетон с 4преусигурение за сила с дебелина 60см за колоните и 1м за стените от бетон, вътрешните стени са от 30см тухлен зид, това е здраво строителство, няма и една пукнатина.. ЕПКто при наличието на много повече стени от бетон там няма нужда от толкова дебели стени, НО да се надявате че в кооперациите не са бутани стени, и има разлика между носещи стени и сеизмични стени (шайби) носещите стени могат да са и от тухли както е в моя блок но земетръсната система е от бетон

[giorev]

Иво, недей да бъркаш архитектурното разпределение на помещенията с вида строителство/конструкция. Най-малко общи части има в новото строителство, тъй като всички купувачи/клиенти не искат да плащат площи идеални части от общото. Затова и сега най-добрите архитекти на жилищно строителство са тези, които успяват да свалят общите части под 12%, че и до към 9-10 (по-малко е практически невъзможно).
Обемът/площта на помещенията пък също е в пряка зависимост от пазарната конюнктура и желанието на клиента. Повечето строители, които не са за "два дена" в бранша провеждат консултации с клиентите си още във фаза груб строеж и им уйдисват на всякакви схеми, като да речем баня от 15 квадрата с тераса, хол от 40 квадрата и т.н., стига да можеш да си го позволиш. Това, че някоя колона ще влезе в помещението не е голяма болка - винаги може да се "скрие в мебелното обзавеждане.
Що се отнася до здравина - не мисля, че има две мнения - ЕПК-то е най-здравото строителство, но да не забравяме, че така нареченото "ново строителство" също е вид пълзящ кофраж, а понякога и едроплощен. Мисля, че с новите стандартни и ако всичко е изпълнено по проект, жилищните сгради, които се строят в момента са претенденти за "най-здрави". Тук да отбележим, че небостъргачите, които се строят по света също са ЕПК, така че не трябва да има съмнение, кое е най-здраво.
Сградите строени в началото на миналия век няма как да са най-здрави, защото стоманобетонът е бил непознат в България по онова време.
Що се отнася до правителствени и сгради със специален статут, то те са извън всякакви класации, защото има такива, в които нормите са завишавани в пъти и при строителството им не са в сила никакви "икономически" величини - справка мавзолеят.
И последно, по отношение на сейзмичната устойчивост, не винаги най-здравото е и най-устойчиво, защото тежките сгради имат големи натоварвания от самата си конструкция. Затова една лека и добре проектирана постройка от стомана или дърво, може да бъде по-устойчива на земетръс от тежка стоманобетонна конструкция.

[agerginov]

Сградите строени в началото на миналия век са най-здрави, защото са строени по класическа немска система нали ти казвам че дядото е архитект стоманобетонът е бил познат в България, но не са му се доверявали и затова по онова време вместо колоната да има 100кг арматура и примерно 1000кубика бетон тя има 4но повече или по точно коефициента на сигурност е 4ри на повечето сгради до 1945 този коефициент е 4ри след това е 2 и сега на най-новите сгради е 1.2 сами си правете извода, по-тежката конструкция ще издържи еднакво с по-леката макар да бъде по тежка конструктивно тя е направена да бъде с това тегло така че няма проблеми

[giorev]

Тези кооперации са хубави, от гледна точка на това, че са изпълнени качествено, имат дебели тухлени стени, шумо и топлоизолирани са. Също така в много от тях водопровода е от мед и т.н.
По отношение на стоманобетонът, не ми се влиза в неговите "дебри", мисля нито ти, нито аз сме достатъчно подготвени за дискусия на ниво. Дори и в наши дни, има специалисти, които си признават, че все още има неоткрити правила/норми/теореми за стоманобетонните конструкции. Факт е, че обединяването на стоманата (висока якост на опън) и бетонът (висока якост на натиск) придава на една такава конструкция голяма здравина. Двете трябва да са в оптимално съотношение (а също така и в различно на различните детайли) по цялото сечение на детайлите. По отношение на коефициентите - всички сгради са доста "препреизчислени" и в момента, спрямо теоритичната якост на материалите. Например желязото - един път приетият стандарт е с по-нисък коефициент от теоритичния, втори път се иска запас при изчисляване на даден детайл и трети път, дори да няма нужда от желязо, пак се залага такова, защото има минимално изискване за съдържании на стомана в сечението на детайла. Но по отношение на качеството на бетоните, в момента нормите са доста по-високи, практически в момента В-15 (масово употребяван преди десетилетия) е неприложим в конструкцията на сградите, на негово място по норма се влага В-25 и на места В-20. Спирам до тук.

[Ivo]

Имам познат, който не е архитект, а строетелен инженер, той изчислява конструкциите.
 Та относно здравината, той ми е казвал, че най-здрави наистина са високите ЕПК-та, особено строителство 70-те са правени най-яко, а иначе относно сеизмичнята устойчивост безспорно номер 1 е панела. Каза ми, че панела поема най-добре сеизмичните вълни от която и да е друга голяма жилищна сграда, ако заварките и връзките са направени като хората(а връзките между панелите са доста "преплетени" бетонни зъби) на теория поне ще се клати повече, но е почти невъзможно да падне и да се разкачат, заради начина на подреждане.

И друго което е, панелен блок не може да се срути наполовина, те или падат изцяло при земетресение, или нищо им няма, няма такова положение при тях като да се струти нещо половинчато, като при другите сгради.

Значи по-здравина на първо място са ЕПК-тата, като сеизмична устойчивост на първо място е панела.

[giorev]

А ти да си чул на някой панелен блок да е направена задължителната ревизия на снажданията на 25-годишен период след което да са консервирани, както е редно? Заключението на твоя приятел конструктор ми говори, че или не се изучил още или има някаква предубеденост, като твоята, защото това дето го е казал не е вярно и доста конструктори с не малка практика са на различно от неговото мнение.