Прага, ама Прага не е България. Там, и не само, "панелките" си останаха общинска собственост и общините още по времето на предприсъединителните програми като ФАР и Сапард взеха европари и ги санираха. При нас обратното - още в началото на 90те общините насърчаваха хората да "си ги купят", пак ще цитирам същата моя шефка в Дружба: "Вземайте заем от ДСК и си купувайте апартамента, защото ако някой дойде и иска да купи точно вашия апартамент, си тръгвате и не ни интересува къде отивате!" ДСК пък точно тогава взе покрай обезценяването на лева, съответно непрекъснатото "качване" на долара и марката, през ден да вдига лихвите, та майка ми и баща ми изтеглиха абсолютно всичко, включително и моя "детски" влог, за да изплатят скапаната панелка. Много малко жилища останаха общински, сега е адски трудно да се добереш до такова. И в цялата дандания много "другари" си купиха за жълти стотинки обитаваните от тях луксозни държавни жилища в центъра, в Лозенец, в Изток, Изгрев, че и в онези небезизвестните, дипломатическите блокове на Фредерик Жулио Кюри. Сега знаеш какви бакии са да събереш мангизи за чистачка, за ремонт на покрива, за асансьора и т.н. какво остава за саниране. А за междублоковите пространства питай Стефан Мафиянски и другите мушмороци като него, които взеха да ги реституират, без да има одобрен ОУП и ПУП, та да могат реститутите да си променят предназначението и да нацвъкат блокчета, при които се вижда от твоя джам какво става в спалните им. Иначе и при панелните серии си има немалък дял гарсониери без балкон, да няма къде дрехите да си закачиш - тогава нямаше нито сушилни, нито перални със сушилни - всъщност имаше само в Кореком.
И не на последно място, на запад от Винковци съвсем по друг начин се гледа на живота под наем, особено в Германия, Австрия, Швейцария, не са като при нас ако не купиш "апартамент" си се провалил тотално в живота.