Панелни и ЕПК сгради и комплекси

[Ivo]

Да, стаята без балкон е по-голяма от тази с балкона, иначе разпределението си е точно така.
Иначе има ли нещо вярно че блоковете от типа БС-2-64 са най-качествени и здрави? Мои познати живеят в такъв, строен през 60-те години и при посещението ми там изглежда изключително запазено-няма нито течове, нито пукнатини ,нито изпопадала мазилка. Защото вече 2-ма човека ми казват, че този тип са най-качествени. Такъв тип има най-много в Младост и Стреблище, като най-първите май са тези в Стрелбище.

[alpha_adversativum]

Иначе има ли нещо вярно че блоковете от типа БС-2-64 са най-качествени и здрави? Мои познати живеят в такъв, строен през 60-те години и при посещението ми там изглежда изключително запазено-няма нито течове, нито пукнатини ,нито изпопадала мазилка. Защото вече 2-ма човека ми казват, че този тип са най-качествени. Такъв тип има най-много в Младост и Стреблище, като най-първите май са тези в Стрелбище.

За това, дали дадена сграда е в добро състояние, не е от значение серията. Имало е строги инженерни изисквания за елементите и при производството им в ДК, независимо от конкретната серия, те са спазвани стриктно. За здравината на конструкцията има значение това как е свършена работата на конкретния обект (т.е. дали е точно спазена технологията на монтажа) и как собствениците поддържат сградата. Само това е важно.

[greg]

  .... Що се отнася до външните балкони, предполагам, че имаш предвид номенклатурите на ДК2 - Бс-2-64 и Бс-2-69. Там напречната ос е била винаги 5,76 м. Аз дадох някои схеми по-назад в темата, но не съм ги онагледил със снимки. По-нататък ще направя и това, а също и за Бс-VІІІ-Сф. Ще се опитам да начертая и схемите на секциите от тези серии, които ми липсват.

Може би се заблуждавам, че напречната ос е по-малка, тъй като са ми се стрували по-малки помещенията в подобни апартаменти в Младост-1, в сравнение с Младост-2. Може би причината за зрителната измама идва от по-малките надлъжни оси.
При напречна ос 5,76 излиза, че оста не е центрирана по външните панели. Всъщност сигурно е така. Не се замислих, че са по два външните панели и оста следва да е по вътрешния панел (от двата слепени, ако мога така да се изразя).

[Ivo]

За това, дали дадена сграда е в добро състояние, не е от значение серията. Имало е строги инженерни изисквания за елементите и при производството им в ДК, независимо от конкретната серия, те са спазвани стриктно. За здравината на конструкцията има значение това как е свършена работата на конкретния обект (т.е. дали е точно спазена технологията на монтажа) и как собствениците поддържат сградата. Само това е важно.

Аха ясно. Значи ако се поддържа добре, както в случая може и още 100 години сигурно да искара-нищо че вече са почти на 50. Иначе най-ми харесват като че ли тези типове-БС-2-64 и Бс-69-Сф. В Първите оригинално има дори нещо като балатум настилка на стълбището, дървени ламперии в коридорите на апартаментите, че дори и паркет и някъде гипсови орнаменти. Друго интересно е, че асансьорите освен с врата се затварят и с решетка за безопасност, да не те повлече вратата. Жалко че вече при по-новите ги няма тази екстри, като ламперии, паркет и тн.

[abs111]

Здравейте колеги,темата започна да ми става интересна .Имам питане към запознатите в жк.Борово на последната спирка на А204 има блокове в които асансьорите са с решетка,както каза Иво.Те от кой тип се водят?

[brenius]

Здравейте колеги,темата започна да ми става интересна .Имам питане към запознатите в жк.Борово на последната спирка на А204 има блокове в които асансьорите са с решетка,както каза Иво.Те от кой тип се водят?

Аз живея там, но такъв панелен блок не знам да има. Възможно е в някои от по-старите блокове (тухлени) да има асансьори с решетка но не и в панелките.

[iashu]

какво бъдеще се очертава за тези блокове в близките 50 години... и за техните собственици...
Мисълта ми е- ще има ли момент в който да започнат да стават негодни за живеене или могат да се кърпят вечно?
Ако дойде момент в който блока спира да е годен за живеене- ще се полагат ли някакви плащания за собствениците им или... хм... до един ден си имал дом, на следващия ден-не...

Всъщност... това не се ли е случвало вече с някакви сгради и някакви хора?

[Ivo]

Е това никой не може да каже-като гледам как се строи в момента нищо чудно панелните блокове да надживеят новите, които се строят сега. Ако не се поддържа и стане негодно за живеене тогава и да не искат ще трябва да плащат за укрепване на панелите, защото с тези заплати сега много трудно се изплаща какъвто и да е апартамент, и под наем е трудно. Мен лично ме съмнява да има някакъв проблем със самите панели, при положение че технологията на производство се е спазвала стриктно. По-скоро проблеми може да възникнат на местата на сглобяване на панелите, ако е имало течове, но предполагам че все има начин след 50-60 години да се укрепват, например с разни допълнителни метални сглобки и тн.

Освен това първите панелни блокове в Борово, Толстой и Гоце Делчев, строени преди почти 50 години до сега не знам за нито един пропаднал или пропукал се, че дори изглеждат доста по-добре от новите, построени около тях. Така че нищо чудно да надживеят новите.


Има естествено панелни блокове с решетки в асансьорите. А тези около последната спирка в Борово нямам идея какви са, но и те май са от най-първите от началото на 60-те години, дори още преди серийните. Такива има и из провинцията, чувал съм че неносещите стени са тухлени. Някакъв неизвестен тип има и по бул.Гоце Делчев с 7 надлъжни оси, те сигурно също са преди серийните.

[abs111]

Сега разбрах за нашите блокове са построени 1963г.Но за типа така и неразбрах.

[Ivo]

Ами както предположих, тези са някакви предсерийни, за това не са никой тип. На 1-ва странца, в историята на панелното строителство, пише че първият тип започва да се произвежда от края на 1963-та година, предполагам че първите такива са били готови през пролетта на 1964-та година(все пак е нужно технологично време да се сглоби не става за ден-два), първият тип от 1963-та година са доста разпространени из Борово и Гоце Делчев-тези дългите 6-етажните. Тези щом са от 1963-та са преди серийните и за това не са от никой тип. Сещам се че такъв тип предсерийни, но на 4 етажа има из Толстой доста, както и из провинцията.
Предполагам че и тези по бул.Гоце Делчев, 8-етажните дълги панелни блокове са някъде от самият край на 50-те и самото начало на 60-те години, също преди серийните.
И все пак да питам-възможно ли е преди първия посочен тип серийни, от 1963-та година, да е имало друг модел от 50-те години, защото не са един или два такива, има в Борово, Толстой в София, както и в други градове, а може би са правени с вносни панели от Германия-чувал съм за строителство тип"немски панел" точно от края на 50-те и началото на 60-те години.

[viktorlc]

Само да споделя, че в "Суха река запад" има едни гробници, в които асансьорите спират между етажите . Много е яко като носиш нещо тежко...
Между другото в моят блок в Х. Димитър в третия вход има нещо уникално - 3-2-1-2.

[greg]

.......Предполагам че и тези по бул.Гоце Делчев, 8-етажните дълги панелни блокове са някъде от самият край на 50-те и самото начало на 60-те години, също преди серийните.......
 

Не, сложи поне 10 години по-малко. "8-етажните дълги панелни блокове" са от около 1970 год. (края на 60-те или началото на 70-те).
Преди 8-етажните са 6-етажните, а 4-етажните може би са от началото на 60-те. Кокетните експериментални 4-етажни (по някаква немска технология) в Красна поляна май са строени през 1964 г.

[bungee]

Ето точно за тази немска технология нищо не можах да открия, пуснете моля инфо, ако някой знае. 
Освен това моят блок май е по-стар според информация на съседите, примерно 1958-1959 г. (на бул. Н. Жеков, ж.к. Толстой).

[alpha_adversativum]

какво бъдеще се очертава за тези блокове в близките 50 години... и за техните собственици...
Мисълта ми е- ще има ли момент в който да започнат да стават негодни за живеене или могат да се кърпят вечно?

В следващите 50 години едва ли ще стане нещо, заслужаващо внимание. Ако заварките между отделните елементи са защитени от корозия, животът на една такава сграда не е по-кратък от този на сгради, изградени по традиционни методи. Защитата от корозия е осъществена с възможностите на тогавашните технологии. Затова не би било зле заварките да се обработят със съвременни противокорозионни материали. При това положение още поне 100 години няма да се мисли за ремонт.

Само да споделя, че в "Суха река запад" има едни гробници, в които асансьорите спират между етажите . Много е яко като носиш нещо тежко...

Асансьорите спират между етажите само в сериите на ДК2 - Бс-2-64 и Бс-2-69. В Сухата река е твърде вероятно да са Бс-2-64.

Между другото в моят блок в Х. Димитър в третия вход има нещо уникално - 3-2-1-2.

Снимка може ли? Или поне кажи от коя серия е и как изглежда. Ако секцията не е ъглова или квадратна, мисля, че няма как да стане, дори и на 6 оси.

Сещам се че такъв тип предсерийни, но на 4 етажа има из Толстой доста, както и из провинцията.

Ето точно за тази немска технология нищо не можах да открия, пуснете моля инфо, ако някой знае. 
Освен това моят блок май е по-стар според информация на съседите, примерно 1958-1959 г. (на бул. Н. Жеков, ж.к. Толстой).

Това е експерименталната серия "Толстой" (с подвидове 1, 2 и 3), която е разработена от НипроИТИС под непосредственото ръководство на Г. Бранков. Дал съм и една-две схеми по-назад в темата. Ще ги допълня със снимки. По това време техническото "ноухау" за този тип строителство се взема основно от Германия и може би затова ги наричат "немски панели".

[ozzy]

Интересно е и какъв тип са панелните блокове в Лозенец, до РУМ-а. Те са доста разчупени, с по 8-9 входа, като крайните секции са по 5-6 етажа, а средните са по 9. От другата страна също има едни интересни блокове, с 1 вход и дълги коридори, по 8 апартамента на етаж.

[alpha_adversativum]

За това се канех да пиша преди време. Това е т. нар. експериментален жилищен район в Лозенец, построен със специално допълнение към номенклатурата Бс-2-69, използвано само там и никъде другаде. Това става в средата на 70-те. Целта е да се докаже, че панелното строителство дори и при краен набор от типови проекти може да създава раздвижени и разчупени сгради.

[Ivo]

А според вас кой е най-красивият панелен квартал в София. На мен лично най-много ми харсвета най-старите-Борово, Гоце Делчев-красиви блокове, много зеленина и дървета помежду тях, добър транспорт, Южният парк е наблизо. От по-новите ми харесва моят-Младост 4, също хубави блокове, добър транспорт чак след полунощ, близо е до Витоша, също така ми харесва и Овча Купел.

Иначе по-противни са ми Надежда, Люлин, Илинден, както и около Ботевградско шосе, някак си не ми харесват нито като местоположение, нито начина по който са застроени. На средно положени е св.Троица.

А един от най-хубавите панелни квартали според мен безспорно е Стрелбище, обаче лошото е, че между панелните блокове построиха доста нови сгради. Иначе местоположението му, е отлично, също така и от към зеленина и транспорт е много добре.

[ozzy]

За мен хубав панелен квартал е Дианабад, също Младост-1 не е лош. Борово, Стрелбище и Красно село може да са били хубави, но сега са доста пренаселени и не ми харесват. Гевгелийски и Света Троица също стават горе-долу.

[blagun]

Дианабад е изключително зелен, даже на места между блоковете е като джунгла. Нагъсто са блоковете само по булевардите. Магазини няма особено много, като не се броят суперите.
Стрелбище е много уредено със всякакви магазини и Южния парк, разбира се. Гъсто застроено е само ъгълчето до НЗОК, иначе другите части не са пренаселени. В Хиподрума и Иван Вазов също е зелено и няма брутално презастрояване.
За разлика от Борово (между Топлофикация и бул.България) и Белите брези, където изпуснаха от бутилката духа на презастрояването.
В Дървеница и Мусагеница също е приятно. Неприятно се получи инфраструктурата на Мусагеница с един единствен изход към града (срещу НСлС), но пък с две метростанции.
Младост е по-читав от другия мегаполис - Люлин, но има тежки инфраструктурни недоглеждания по дефиниция - една захранваща улица, безсмислено объркан лабиринт от вътрешни улички, най-вече в Младост 1.
Зоните не ми допадат много, въпреки че се строиха по модерни за времето си технологии.
Красна поляна и Западен парк са белязани здраво от ромското съседство. В Гевгелийски е по-приятно, но неуредено с магазини.
Овча купел все още не може да придобие китен вид, въпреки близостта до планините.
Надеждите и Обелите мога да характеризирам с едно прилагателно - безрадостни.

[viktorlc]

В Хаджи Димитър положението е най-добре . Квартала не е пренаселен. Има много добра инфраструктура. Ясно изразен квартален център. Панелките не са високи - до 9 етажа, а поради скъпите наеми селяците с техните бракми не са плъзнали из квартала. Няма и вътрешноквартални задръствания. Част от градинките се подържат. Единствената неуреденост е недостатъчното осветление по улиците - Уошбърн и Липранди, П Хитов, част от Н.Войновски и др. Кварталът е отлично транспортно осигурен и с едно прекачване можеш да стигнеш до 95 процента от София.