Да разбирам, че купуваме трамваи, които стават само и единствено за брак. Предимството на базелските е, че поне ни ги подариха. В този ред на мисли, изобщо не виждам повод за радост, че ще купуваме 22-23 годишни трамваи Т6А5, високоподови, неклиматизирани, напротив - с минимално отваряеми прозорци.
Използвах думата "брак" за краткост. По-точно е "извеждане от експлоатация".
Хората си подменят парка при възможност. Искат жителите на общините им да пътуват с модерни и надеждни возила.
Когато на една доставка (модел, тип, поколение и пр.) мотриси им наближи краят на срока на служба или когато вече не отговарят на изискванията и стандартите оператора или градската община ги подменят. Това се случва (почти) навсякъде.
Може да не е изтекъл срокът на служба, но при несъответствие с нормите возилата се предвиждат за подмяна. Това не ги прави негодни за превоз на хора. Процедура, договаряне, производство, доставка на новите возила ... около 2 години. През това време за определените за извеждане от експлоатация возила се намалява финансирането до минимум.
Купувач на такива трамваи е бедна, недостатъчно добре финансирана община или София - община, на която МГТ не е приоритет. Операторът, който ги е закупил:
- е търсил някакви предлагани на пазара возила;
- е търсил возила с цена, която може да си позволи;
- не е предполагал какви возила ще си намери за да се снабди с части;
- не е задължително тези возила да са сходни с експлоатираните до момента и в момента;
- не е задължително тези возила да отговарят на особеностите на града, за който са закупени ...
Предвид възрастта на возилата и липсата на резервни части поне едно-две возила остават за резервни части, ако не веднага, то до една година. И постепенно отпадат от експлоатация по 1 - 2 годишно. Докато не стане нерентабилно да се поддържа цялата партида.
Това се случи с "Дашевките" и "Динозаврите" ... Броят на отказите им нарастваше по обективни причини и накрая ги закотвиха. Специално за тези два модела проблем е хидравличния привод на спирачките. Помпите са с изтекъл ресурс и отказите са непредвидими. В България няма фирма, която се съгласи да ги ремонтира. Иначе ... на салон, на возене, на топло са перфектни, но честите откази ...
Присъствах на такъв случай. Крепим с рестартиране на спирачките състав по 11-та линия с пътници от Двореца на децата до депото. Пред депото пътниците се прекачват на друг състав. Една възрастна жена задъхано пита "Чедо, защо не пуснете трамваите до Княжево, а винаги ни прекачвате тук?" Това не можеше да продължава. И това е по причините изброени по-горе.
