Опитвам се да обясня, че един град трябва да се планира в переспектива. Практиката показва, че в София трамвайният транспорт оказва значително въздействие върху околната среда. Изграждането на такива трасета следва да се съобразява освен с нормативите, които не е ясно точно какво обезпечават, вероятно само безопасността, но в никакъв случай комфорта на околните обитатели, а също трябва да се съобразява и с някои други фактори. Такива компромиси за мен са оправдани само в случаите, когато иде реч за "стратегическо" трасе със значителен превес на ползите спрямо негативите - например Скобелев. Не може всяка хрумка върху картата да се превръща в релса, макар и с европейски пари. За конкретното трасе към Дървеница освен, че се планира изграждането му по улици, които не са проектирани и изграждани с такава тенденция, околното пространство също не е застроявано отчитайки бъдещо трамвайно трасе, а на всичкото отгоре не се вижда точно какъв пътникопоток ще се обслужва. Принизяването на трамвайният транспорт до "довозващ за метрото" си е чиста проба хвърляне на милиони евро в кофата за буклук - един път при изграждането, втори път при експлоатацията.
Темата с паркирането сме я "дъвкали" и преди и ако си пропуснал - в новозастроените територии има повече паркоместа спрямо жилищата. Проблем възниква, когато живущите там не са изкупили полагащите им се гаражи и те стоят празни. В Люлин и подобните действително все някак се намира "паркомясто" - в тревата, на детската площадка, на тротоара (в масовият случай широк до 2,5м.) и т.н....
Под "лицева фасада" на панелен блок разбирам именно двете дълги страни. Разликата е, че когато сградата е така ориентирана към източника на шумово (и друго) замърсяване, то над 80% от жилищата са подложени на него, докато в другият случай процентът е значително по-нисък.