Всичко отива за скрап, за съжаление. От всички най-ядосан е шофьорът на Индианеца, защото реално му се изсират върху труда - той толкова усилия е полагал през последните 3-4 години в основния ремонт на машината и в по-нататъшната и поддръжка (слагал е доста дебела ламарина при китосването и затова толкова време няма грам ръжда), че е направо извън себе си. Всички почнахме да обсъждаме дали няма някакъв начин да бъде спасен все пак, дори след екскурзията поканихме нашия човек на кафе и допълнително нахвърляхме идеи. Въпросът е, че колкото и евтино да може да бъде продаден Индианеца, пак сме прекалено малко, за да успеем да съберем пари за закупуването му, да не говорим за допълнително стягане.
