Ето и моите мили спомени от ученическите години за изграждането на тролейбусния транспорт във Варна. Бях голям маняк на тема градски транспорт. Някои факти може вече да съм ги споменавал, но ето какво още останало в главата ми.
Линия 81 в първоначалния си вариант беше кръстена Т1 (или даже само Т). Беше с маршрут Нептун - ТИС Север (по пътя на сегашния 82). Официално беше открита на 31.12.1985. Първия ден беше безплатна. Табелите бяха специално оразмерени, съобразени с местата им за вграждане на Шкодите 14Tr. - над панорамното стъкло отпред, отзад и отстрани преди третата врата. Надписа беше: голяма буква Т и в дясно на два реда: ВЪЗРАЖДАНЕ / техникуми - нептун. По повод новите тогава тролеи, всички спирки по маршрута бяха оформени доста по-естетично от останалите. На всяка спирка имаше вертикална жълта колонка с голяма табела с името на спирката, под нея табела с подробния маршут и разписание на линията по спирки (като текущата беше отбелязана в червено!) и под нея имаше табела с графично изображение на маршрута. Нещо уникално за тези години, а и за наше време! В последствие на тези информационни колонки добавиха и линия Т2 (днешна 82). И не след дълго към същите колонки сложиха и номерата на автобусите (но вече без подробно описание). След няколко години красивите жълти колонки бяха изкривени, занемарени и през 90-те години изоставени. Интересна особеност беше и екстрата за оповестяване на спирките по радиоуредбата, като тогава системата беше „ръчна“ от шофьора. По принцип такава практика се срещаше и в някои автобуси, но по-скоро беше пожелателна, ако шофьора е в настроение. В онези години обичайна гледка бяха препълнените автобуси сутрин и вечер и на шофьора често му се налагаше да използва микрофона за да подканва пътниците да освободят по-бързо вратите. На тролейбусните водачи явно им беше наложено да се представят по-добре (поне в началото) и стриктно съобщаваха името на предстоящата спирка плюс следващата. Постепенно след година-две тази „екстра“ позалезе. Половината от шофьорите на тролеи бяха жени. Дали това беше изкуствена политика, държаща да се издига в култ социалистическата труженичка не знам. Но в интерес на истината имаше и доста млади и симпатични шофьорки.
Както и преди е писано тук, тролеите на първо време домуваха по протежението на булевард Сливница (тогава Георги Димитров). Контактната мрежа нямаше никакви разклонения. Независимо от това скоростта на движение беше ниска, завоите (всъщност беше един-единствен на Мебелна палата) се вземаше много бавно. Нещо нормално беше за едно пътуване да се откачи поне веднъж токоприемник. Не рядко спираше и тока. Първата стрелка (тази на спирка ТИС-Север) се появи с удължаването на трасето до Владиславово през пролетта на 1986. Тогава се появи линия Т2 – ВЛАДИСЛАВОВО / Техникуми –Нептун. Първоначално контактната мрежа достигаше до обратния завой пред блок 308 – спирка кап. Петко. Много често шофьорът изчакваше началния час на тръгване с отворени врати на първата спирка.
Веднага след това се започнаха усилени дейности по удължаване на трасето до центъра и ж.п. гарата. За целта се наложиха доста трансформации на бул. Съборни около пощата и пробива към улица Бачо Киро и основно се реорганизира движението и спирките на градския транспорт в централната част.
Наложи се да се отреже наполовина двора на училище Димчо Дебелянов, за да може ул. Бачо Киро да излезе на бул. Хр. Ботев, което предизвика доста спорове и недоволство от страна на деца и родители, но тогава никой не си и мислеше да протестира. До тогава за маршрут към гарата автобусите позлваха само ул. Александър Дякович -> ул. Козлудуй. Но за тролейбусното трасе това щяха да са още няколко стотин метра КМ и стълбове, затова се взе решение да се изгради трасето по ул. Бачо Киро. По-паметливите варненци може би си спомнят, че на мястото на сегашния обръщач на 83 имаше бензиностанция – в същата сграда, където днес се продават абонаментни карти. В началото този обръщач се ползваше само в аварийни ситуации.
Улица Пискюлиев завършваше както и сега с Т-образно кръстовище на бул. Хр. Ботев, но тогава имаше светофари и колите идващи към центъра можеха да завиват наляво. Номер 14 в посока Почивка минаваше оттам. Със създаването на кръстовището с ул. Бачо Киро, светофарите станаха твърде близко един от друг и този на Пискюлиев беше премахнат, заедно с възможността да се прави ляв завой. Наложи се маршрутът на номер 14 да се удължи по ул. Бенковска и ул. Кракра.
В началото на бул. Съборни (тогава Максим Горки) в протежението от ул. Пискюлиев (тогава Стамболийски) почти до Градска болница беше т.нар. Понеделничен пазар. Това беше централния пазар на града. Колхозния пазар беше по-скоро квартален и разположен на една трета от сегашната си площ. Новата транспортна схема наложи преместването на централния пазар на територията на колхозния. Последния беше разширен значително за сметка на големите детски площадки и градинки в иначе тихия и спокоен до тогава квартал. И това си спомням, че не се хареса много на варненци, но кой ли ги е питал.
Карето около Катедралата се ползваше за обръщач на автобусите за курортните комплекси 8,9, 99 и 109. Началната им спирка беше тази, където днес е спирката за Владиславово срещу пощата. Други превозни средства от там не минаваха. Централната спирка за посока Владиславово беше на бул. Владислав пред кино Корабостроител.
Изграждането на обръщача на гарата също наложи да се правят сериозни изменения. Преди да пътуват тролеите, ул. Девня завършваше (или по-скоро започваше) с Т-образно кръстовище с ул. Преслав. От там автобус 48 завиваше надясно, където имаше спирка и веднага след това завиваше наляво по бул. Приморски (тогава Червеноармейски) към Морска гара. С изграждането на обръщача тази отсечка се заличи и продължението към Приморски стана директно по диагонал.
С удължаването на трасето до ж.п. гарата на практика линия Т2 (82) придоби напълно завършен и пълноценен вид. Във Владиславово трасето беше удължено до обръщача с/у бл. 407 След този период линия Т1 (Владиславово – Нептун) се превърна във второстепенна и постепенно стана излишна.
Изградено беше тролейбусното депо, а малко след него и трасето по бул. Трети март.
След това се започна се усилена работа по разширяване на тролейбусното трасе до Почивка и Аспарухово. За трасето до Почивка е писано много. Още тогава се водеха много спорове за това дали е удачно малката квартална уличка Цар Асен да се разширява и да минават тролеите от там. Дори изглеждаше малко нереалистично, но успяха да наложат този вариант и го направиха.
Известно време след като се появи третата линия Т3 (някде 87-88 година) – в първоначалния си вид от КЗ до Възраждане, се появи и 8-цата пред номера. Шофьорите на тролеите вече често ползваха табели с номера 1,2 и 3 от автобусите, явно специализирани табели спряха да правят. В определени моменти, когато автобус замества тролейбус, можеше да възникне объркване.
Потребителят ВВ е описал много точно развитието на маршрут 88 до Аспарухово. Наистина в началото пътуваше само от центъра до Аспарухово и по тази линия си спомням, че имаше основно DAC-ове. Открита е някъде 88-89 година. При всички случаи не е 1993 година, защото тогава вече бяха спрени линии 84,85,87,81А.
Някъде 87-88-а година беше изградено и трасето през блокове 400 във Владиславово. Обслужваше се от линия 81А (Владиславово – Нептун) и то май само във върховите моменти. Много рядко се виждаха тролеи с такава табела. Линия 82А не си спомням да е имало, но може и да бъркам. По това време беше пусната и отсечката до завод Ч.Море за номера 85 и 87, които просъществуваха изключително кратко.