Аз възприемам предложение 2 по-скоро насочено над не малкото нерентабилни и изпитващи откровена нужда от ликвидиране линии. Това, че в София има голям дублаж на тролейбусните линии прави ли ги нерентабилни? А автобусните линиите по „Сливница“ колко са и това, че са много прави ли ги нерентабилни? Това, което съсипа градския транспорт в София в последните десет години и особено след откриването на втора метролиния беше именно философията за дублажа. Вероятно имаше такъв проблем, но той първо беше безкрайно преекспониран и второ решен по най-неправилния възможен начин като вместо да се преразгледат линиите и маршрутите се преразгледаха само интервалите, а разписанията се обезумиха напълно като тези на тролейбусния транспорт се затегнаха до степен да ти е трудно да си спазиш разписанието, а тези на автобусния се разтегнаха до степен максимална скорост на движение, за да не си с 10 минути аванс 30 километра в час. Ако говорим за пресищане на транспортната схема то същественият проблем точно в този момент не са проблемите с наземните линии, а трета метролиния, тъй като тя е в пълен конфликт с тролейбусната мрежа в идеалния център, която е гръбнака на градския транспорт в София, а същевременно е една безкрайно скъпа инвестиция, която не може да си позволи да е на загуба и затова този гръбнак ще бъде неминуемо орязан, а същевременно времето за стигане от повърхността до пероните събрано с времето за изчакване на влаковете ще ограничи и почти ще заличи ползите от метрото спрямо тролейбусите, което обрича София на абсолютен транспортен хаос и пълна алогичност. Казано с други думи опасахме целия център с метро до степен, в която то компрометира ползите само от себе си и понеже е най-скъпата инвестиция трябва да го оправдаем като орежем оптимални наземни и всъщност съизмерими по времепътуване линии.