Регламентът, влязъл в сила преди 2 години, направи иглени уши, през които нашите отбори трябва да преминат, за да допълзят до групите.
В Шампионската лига се увеличиха квотите на водещите държави - вместо 3 държави по 4 отбора - 4 държави по 4 отбора. Плюс резервирани места за носителя на ШЛ и ЛЕ. В резултат на това шампионите от слабите държави се борят за 3 места в групите на ШЛ вместо за предишните 5.
Като компенсация им се даде възможност при загуба в по-горните предварителни кръгове да се пробват за ЛЕ, като там са фаворизирани пред вторите, третите и носителите на национални купи. Това пък свежда до минимум шанса нашите отбори (нешампион и носител на купата) да допълзят до групите на ЛЕ.
Очевидно е, че никой от нашите отбори в момента не е способен на пробив, като Лудогорец преди 3 и повече години или Левски от 2004-5. Допускам, че все пак Лудогорец ще стигне до групите на ЛЕ, но за повече едва ли ще има сили. Домузчиев стартира читав за нашите условия проект, но задържането на успехите се оказа по-трудно от пробива, зацикли се в традиционната у нас смяна на треньори и загуби инерцията.
