За да довършим историческата тематика, преди да изпратим оффтопика към архива:
Ролята на Фердинанд е направо потресаваща и не можем да виним съседите, че си гледат интересите. Във вътрешно отношение князът, впоследствие цар, успява да унищожи някои от най-забележителните държавници - Стамболов, Димитър Петков. Това е нищо в сравнение с пълния провал на външната му политика. След проблясъка с двойния ход с Австро-Унгария на 22 септември 1908 - само издънки. Мъгляви договори със Сърбия и Гърция и мъгляв "арбитраж" на руския цар през 1912. Във време, когато всички европейски държави се определят на блокове, само година преди световния конфликт, ние допускаме гибелна война с ВСИЧКИ! Преди това честолюбиво е отказан първи мирен договор с Турция, тъй като Фердинанд непременно желае да влезе на бял кон в Истанбул. Преди междусъюзническата война за България се предлагат граници: на запад - Вардар-Дойранското езеро-устието на Струма с перфектното пристанище Кавала. На югоизток - Мидия-Енос с Одрин. Което на фона на предстоящия световен конфликт не е зле като първа стъпка. Претенциите на сърбите и гърците само до известен смисъл са неоснователни - не ни се дават територии с преобладаващ български елемент в Македония, но пък получаваме други територии с малцинствен български елемент по Бяло море и Одринско. Като знам качеството на двете територии, направо сме се прецакали, като не сме приели заменката. След като интересите на Сърбия се насочват на запад към Адриатика, въпрос на дипломатически умения е преразглеждане при успешна война.
Следваща убийствена стъпка през 1915 - включването ни на страната на Централните сили. Първо, за две лета война (т.е. 2 общи офанзиви) е ясно, че Германия и Австро-Унгария няма да спечелят, тъй като войната от светкавична се е превърнала в позиционна, а при това положение държавите с по-малки ресурси нямат никога шанс. Италия се е изметнала и също играе за Антантата. Въпрос на време е и Щатите да го направят, а и да не го направят - техните ресурси са в полза много повече на Англия, отколкото на Германия.
Второ, Централните сили ни дават само трохички. Вместо възстановяване на линията Мидия-Енос след подлата атака в гръб на Турция през 1913 - няколко села около Свиленград. Нищо от Гърция - тъй като немците все още се надяват да я включат в своята орбита.
За сравнение - Гърция води мазна политика и чак през 1917 официално се включва. Макар че Солун и Корфу са бази на Антантата още от 1916, Германия не и обявява война. И получава награда. Толкова голяма, че не може да я смели и турците си връщат своето през 1923.
Румъния също пасува две години и влиза чак през 1916. Като награда си удвоява територията.