За мен лично няколкостотин жители на умираща държава са много по-важни, отколкото една 96-годишна баба, която и да е и където и да се намира по света.
Ти лично обаче не си фактор. Нито няколкостотинте жители.
А тя беше фактор. Наследникът ѝ също ще е фактор и то не само за 140-те милиона чиито държавен глава е, а в дългосрочен план косвено и за мен, и за теб, и за тези с наводнените къщи. Същото се отнася и за Байдън, и за Путин, но те са избираеми длъжности - няколко години и се сменят (втория по-скоро теоретично).
И не ме разбирай погрешно, не са ми роднини и нямам никакво лично отношение към тях, но е хубаво да се гледа на световната политика не само през обикновените битовизми и руската телевизия. За балканско-ориенталското поселение обаче това се оказва твърде трудна задача.
Но това е разбираемо при нашата най-нова история, в която имаме държава само от около 150 г, през които сменяме няколко пъти държавното си устройство и нямаме усещане за държавни традиции, защото такива никога не сме имали. Националните ни традиции са чисто битови, затова не можем да схванем например защо Ватиканът трябва да се пази от швейцарска гвардия (която наистина е от швейцарци), нито защо британците сами искат да останат монархия и да издържат кралско семейство, живеещо в дворци и резиденции.
Иначе в Европа има още 11 монархии. По една или друга причина, но главно далеч по-незначителното им политическо влияние, едва ли някой тук би си спомнил да е чул за смъртта на някой друг европейски монарх, освен папата по причини същите като в случая с Елизабет II.
Между другото, в Костандово, малко градче в община Ракитово, област Пазарджик тъкат килими не за Кремъл, а за Бъкингамския дворец.
