Ето къде са част от шестдесетте и девет милиона.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 13.12.1916 г., се води морски бой за защита на Балчик.
КОЙ ВРАГ ОТНОВО напада този БЪЛГАРСКИ град?
Напада го отряд бойни кораби на РУСИЯ...
Защо отново?
Защото само преди 3 месеца, на 7 септември 1916 г., по град Балчик са нанесени артилерийски удари от ескадрени миноносци на руския черноморски флот. Тогава още от сутринта ескадрените миноносци „Быстрый“ и „Громкий“ бомбардират пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. После същите миноносци заемат огнева позиция срещу Каварна и извършват ново артилерийско нападение и срещу този град. Сутринта на 9 септември 1916 г. следва НОВО НАПАДЕНИЕ, отново руски миноносци обстрелват Балчик.
Тези нападения са пореден мотив за победи на славната българска армия. Тя печели бляскави победи на Добруджанския фронт, срещу многобройните руски, румънски и сръбски войски. Превзета е Кюстенджа /сега Констанца/ и руският флот е принуден да се пребазира в Севастопол. На 6 декември 1916 г., пада и столицата на Румъния - Букурещ. След разгромяващите победоносни действия на българската войска в Добруджа практически не се водят военни действия. На 12 декември 1916 г., държавите от четворния съюз правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. Министър-председателят Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранните дипломатически представители, след това тя е прочетена в Народното събрание. Словото е посрещнато с продължителни ръкопляскания.
Но Русия не иска да прекрати военните действия... Още на следващия ден, /13.12./, руски кораби нанасят ПОРЕДНАТА, трета разрушителна бомбардировка на град Балчик. Тази военна операция е без каквото и да е тактическо или стратегическо военно значение. Тя цели само ненужно разрушаване и проливане на българска кръв...
Кои кораби са изпратени за втори удар по Балчик?
Това са крайцерът „Память Меркурия“ и ескадрените миноносци „Громкий“ и „Счастливый“ .
Флагманският кораб „Память Меркурия“ е въоръжен с 30 оръдия, от които с калибър 152 mm – 16 броя. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Двата ескадрени миноносци „Громкий“ и „Счастливый“ са въоръжени с по 3 бр – 102 mm, 2бр -47 mm зенитни оръдия и пет двутръбни торпедни апарата.
Кой защитава Балчик?
Брегова батарея, която е преместена дни преди това от Варна. Тя е известна и като „Света Троица“, по името на съществуващ тогава манастирски параклис край Галата, където е разположена преди преместването си в Балчик. Състои се от две 100 mm Д-50 морски оръдия, производство на френската фирма „Шнайдер". Далекобойността им е 8 km. Личният състав на батареята включва 37 души.
По брой оръдия, огнева мощ, далекобойност и численост неприятелят има огромно превъзходство ... Но за битка е нужна преди всичко ХРАБРОСТ... Тя не липсва.
Командирът на защитниците тогава, капитан Георги Радков, е само на 27 години. Нито той, нито войниците са участвали в морски бой преди... Ще повторим, бойците и техния командир нямат практически опит за това което ще последва... Но знаят най-важното - защитават БЪЛГАРСКАТА ДОБРУДЖАНСКА ЗЕМЯ!
Как водят боя?
Бреговата батарея е с 20 пъти по-малко на брой оръдия и 100 пъти по-малка огнева мощ от тази на руския флот. Но се бие организирано и смело. Първоначално открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 m. Принуждава го да напусне боя. После батареята пренася огъня си по крайцера и води артилерийски двубой с него. Изстрелва по противника общо 186 снаряда, от които обикновени гранати – 130, бронебойни гранати – 44, и шрапнели – 12. В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4 – 5 снаряда.
Българската батарея успява. С точната си стрелба привлича огъня на противника върху себе си и го принуждава да се отдалечи към нос Калиакра, без да успее да изпълни основната си задача – нанасяне на максимални поражения на града.
Решаващи в този бой се оказват командирските качества на капитан Радков. През 1917 г. за героичния отпор, даден на руските кораби, той е удостоен с военен орден „За храброст“ IV ст. II клас и с германски „Железен кръст“ II ст.
Каква е съдбата на този герой?
Уви, идва 9 септември 1944 г. и ТОЗИ БЪЛГАРСКИ ГЕРОЙ е арестуван, съден и УБИТ... БЕЗ ВИНА.
За него има отделна публикация от 12.12.2019 г. на страницата на „Онгъл“.
Защо тази славна битка е известна сега на малцина?
Защото след идването на власт на комунистите, историята ни е манипулирана и подчинена на руските изисквания. Тази СЛАВНА БИТКА се премълчава за да се забрави...
В резултат, всеки българин сега знае за торпедната морска атака срещу турския крайцер „Хамидие“. Но малцина са наясно, че морската битка за отбраната на Балчик е значително по-сложна и в нея се проявява по-висока степен на военноморско изкуство. Боят при Балчик през декември 1916 г., трябва да се оцени по достойнство, защото е:
- централно събитие в историята на българския военноморски флот. При крайно неблагоприятно съотношение на силите, българите показват забележителна смелост и героизъм с висока координация на действията.
- най-дългият по времетраене пряк военен сблъсък между български и неприятелски сили по черноморското крайбрежие.
- единственият морски бой с българско участие в рамките на принадлежащото ни днес крайбрежие.
Но какво става после?
Руската империя изчезва, на нейно място се появява Съветска Русия. По настояване на България точно на ТРЕТИ МАРТ 1918 г., тя е принудена да подпише Брест-Литовския мирен договор и да ДАДЕ територия и СВОБОДА на много поробени от нея народи. А новата комунистическа власт там, съвсем логично преименува кораба „Память Меркурия“ на ... „Коминтерн“. Името е добра илюстрация, защото тази организация пряко финансира и организира много ТЕРОРИСТИЧНИ УДАРИ по мирни обекти в различни точки на света. България НЕЕДНОКРАТНО също става жертва на тях... Тя става жертва и на СССР, който през септември 1944 г., ОКУПИРА СТРАНАТА ни и слага своя власт тук. Затова после, по време на тоталитарното комунистическо управление в България, историческите факти, както за тази битка, така и за българската слава и победи в Първата световна война, са манипулирани или премълчавани. Новите „управници“ на страната ни сляпо слугуват на СССР и в името на „братските“ отношения крият истината и преследват ГЕРОИТЕ, служили и пролели кръв за България. Така фактите за подлата агресия срещу мирни БЪЛГАРСКИ граждани и обекти са оставени на забравата... Затова:
- участието на България във войната срещу Румъния, Русия и Сърбия на Северния фронт (Добруджанския фронт) са бяло петно за повечето ни съвременници до днес;
- тази част от военната история на България не се изследва подобаващо от „историците“ ни;
- Тези факти и епизоди от българската слава НЯМАТ популярността, която заслужават;
В резултат - БЪЛГАРСКОТО САМОЧУВСТВИЕ и ГОРДОСТ са ОСАКАТЕНИ....
чрез ОНГЪЛ