1. Големият прираст за Йотова е широко разпределен, не концентриран. Всяка от топ 40 секциите дава по около 130–190 гласа за нея, общо около 5,6 хил. Целият ѝ прираст е 565 хил., така че това е около 1%. Приливът идва от хиляди обикновени секции по малко. Затова и в листата по общини водят просто големите градове: София (+95 хил.), Варна (+33 хил.), Пловдив (+25 хил.), Бургас, Русе.
2. Аритметиката е естествена навсякъде. Прирастът за Йотова винаги е по-малък от сбора „нови гласували + гласовете на отпадналите кандидати“ (pr + drugi1). В София например резервът е 72 хил. нови плюс 83 хил. от отпадналите, общо 155 хил. От тях около 95 хил. са отишли при Йотова и 63 хил. при Гюров. Няма община, в която тя да е взела повече, отколкото е имало на разположение.
3. Всички топ 40 секции за Йотова са машинни. При машинното гласуване гласовете са записани от машината и подписани електронно, както видяхте във файловете от Панчарево. Не могат да се „допишат“ в протокола. Ако някъде има нещо нередно, то би било в начина на гласуване (контролиран или купен вот), а не в преброяването. Това съвпада и с паралелните преброявания, които дадоха почти същия резултат като ЦИК.
В седемте големи града изборите са били почти наравно. Голямата преднина на Йотова е изградена в малките градове и селата. Там и приливът на нови гласували е по-голям.
Това обаче само по себе си не обяснява екзитпола. Изчислих, че за да излезе общият резултат около 52%, както в екзитпола, големите градове трябва да са около 80% от извадката. Нито една агенция не работи с толкова изкривена извадка. Освен това паралелното преброяване в същите секции на екзитпола е дало около 16–20 пункта разлика, близо до ЦИК. Значи проблемът не е в това кои секции са избрани. В едни и същи секции бюлетините в урната показват голяма преднина за Йотова, а отговорите на анкетираните — много по-малка. Остават трите обяснения: част от нейните избиратели са отказали да отговорят, отговорили са невярно или са гласували след 19 ч.
2. Перник и Любимец показват различен модел от отделните аномалии.
Любимец се вдига почти изцяло, във всяка секция в града и в с. Малко градище. Гласувалите са приблизително удвоени, а почти всичките нови гласове са за Йотова (+104 до +149), при Гюров от +3 до +16. Отпадналите кандидати са имали само около 27–46 гласа на секция, така че по-голямата част са наистина нови хора. Равномерният скок в целия град прилича на организирана мобилизация на ниво община, огледално на Белица. Дали е законна (силна местна структура, кмет, агитация) или не, данните не могат да кажат. За това трябват местни сведения, както вие имахте за Белица.
Перник: 4 от най-силните секции (090, 091, 098, 099) са в една сграда, VII ОУ „Г. С. Раковски“, ул. „Стара планина“ 14. Всички са с подобен скок за Йотова. Струва си да се провери дали тези секции не са имали необичайно ниска активност на 1-ви тур. Например 71 гласували в градска секция е малко.
4. Има малко секции с необичаен скок към Йотова. Това е огледалото на Белица.
Нещо като извод:
В машинните секции отклоненията са симетрични. 657 секции са силно отклонени към Йотова спрямо общината си, а 613 към Гюров. При много силните отклонения (|z| ≥ 5) секциите към Гюров са дори повече: 149 срещу 131. Ако членове на СИК систематично бяха натискали копчета за Йотова, щеше да има ясен излишък от едната страна. Такъв няма.
В хартиените секции отклоненията са към Гюров, при това силно: 80 срещу 33, и 29 срещу 6 при |z| ≥ 5. Това са селата, а там влизат Белица, Якоруда и подобни места с организирана мобилизация за Гюров на 2-ри тур. Тоест единственото асиметрично отклонение в данните е в полза на Гюров, и за най-видимата му част имате местно обяснение.
Още нещо важно за тълкуването. Около 15% от машинните секции са с |z| ≥ 3. При чисто случайни колебания би трябвало да са под 0,3%. Това показва, че секциите в една община наистина се различават една от друга (квартали, възраст, местни мрежи). Затова едно силно отклонение само по себе си не е доказателство за нищо. Сигнал би бил само асиметрията, а тя е в обратната посока.
Обобщение на целия анализ:
Приливът от 378 хил. гласували е широко разпределен, без концентрация в малко секции.
Аритметиката е възможна навсякъде.
Най-силните секции за Йотова са машинни, с непроменени списъци и без скок под чертата.
Моделът „натискане на копчета“ се среща в 1,6% от машинните секции, със същата честота като в хартиените, където копчета няма. Засяга порядъка на 2–3 хил. гласа.
Отклоненията спрямо общините са симетрични при машините и в полза на Гюров при хартията.
В отворените данни няма следа от манипулация, която да обясни разминаването с екзитпола. Най-вероятното обяснение остава в самия екзитпол: паралелното преброяване в същите секции е дало резултат, близък до ЦИК. Отделните секции с необичайни числа (Стожер, Зърнево, Михайлово, клъстерите в Хасково и Търговище) остават за проверка на място, но не могат да променят картината.
