Нали знаете поговорката - демокрацията е най-лошата управленческа система, след всички останали Същото в пълна сила важи и за капитализма, като икономически модел.
Така е! И на всички площадни фенове на "властта на народа", неко припомним "светлите" примери на 20-ти век:
В края на Първата световна война хората в победените държави (Германия, Австрия, Унгария, Турция, България), а и в "пировите" победителки Русия и Италия са отчаяни от всички партии, политици и короновани особи.
1. В Русия се налага "власт на съветите" (а нали площадните кресльовци сега искат точно назначени съвети от "най-неопетнените хора от народа"?), която само за 20 години унищожава 20 милиона души от този народ, който уж бил на власт.
2. Кризата от 1929, тежките репарации и унизителното международно положение озверява иначе законолюбивите немци срещу техните политици и партии. Намира се кой да оползотвори енергията - Хитлер...
3. Подобна е ситуацията и в Италия - уж победителка в ПСВ, но от втора ръка, за разлика от налапалите се Франция и Англия. Отново са зачеркнати партиите, създават се корпоративни структури с едноначално ръководство.
И в трите случая нещата тръгват добре: овладяна е престъпността, започва сериозен икономически подем, безработицата спада. Но докъде стига всичко това - всички знаем.