Отварям тази тема, защото със сигурност ще е полезна за доста голяма част от хората, които пътуват и им се налага да преминават от Южна в Северна България (или обратно). Стара планина се явява естествен разделител, който невинаги е лесно да бъде преодолян (понякога с цената на часове лутане по разбити или липсващи пътища). Описването на старопланинските проходи и пътища започва в посока от запад на изток и в повечето случаи е ориентирано ако се тръгва от София (макар и да има изключения). Не са споменати проходите и пътищата, които не са асфалтови и не стават за преминаване с нормален автомобил. Информацията е актуална към декември месец 2010 г.
Проходът „Петрохан” се намира между селата Гинци и Бързия и на този етап е доста удобна връзка ако се пътува от западната част на София за Монтана или Видин. Пътят по традиция се кърпи почти всяка година, но състоянието му не е задоволително, не е и плачевно. Има много завои и сравнително голяма денивелация. Има целогодишна забрана за движение на камиони над 10 т. Зимно време при снеговалеж обикновено е трудно проходим и доста често затворен. Между село Бучин проход и разклона за село Бракьовци се намира Бучинския проход, който се явява малко възвишение. Не е труден за преодоляване, но проблем представлява тясната пътна настилка, понякога осеяна с коварни дупки.
Пътят през Искърското дефиле няма изразени изкачвания или спускания, тесен е и има доста завои. Пътува се над коритото на р. Искър между Нови Искър и с. Ребърково. Движението на камиони не е забранено и понякога е доста трудно да се изпреварва. Пътната настилка е поносима, на места има доста дупки. Като цяло пътят е натоварен между Нови Искър и Своге (там са и участъците с най-много завои), а след Своге е доста спокойно за движение.
Проход „Витиня”. Има няколко пътни отсечки, които отговарят на това име и самият проход не е особено ясно дефиниран. Основният път минава по Автомагистрала „Хемус”, където е и най-безпроблемното и бързо пресичане на Стара планина от всички старопланински пътища. Витиня се пресича с помощта на няколко виадукта и два тунела; Вторият път, който отговаря може би най-точно на името „Проход „Витиня””, е главен път І-1 Ботевград-София в участъка от с. Чурек до язовир Бебреш. Това е класическия проход Витиня и допреди да се построи магистрала Хемус е бил и основния път, по който се е минавало в последните 60 години. Пътят е със сравнително малко на брой завои и денивелацията не е особено голяма. В момента се използва много рядко, но пътната настилка е прилична; Третият път под името „Проход „Витиня””, е път ІІІ-1001 между село Горно Камарци и ДДС „Витиня”. Пътят е в доста лошо състояние и има локално значение.
Ботевградски проход (Арабаконак). Дълги години преди Освобождението това е бил основният път от Ботевград до София. Намира се само на няколко километра източно от път ІІІ-1001 и в някаква степен го дублира, само че е в по-добро състояние и е лек за преминаване. В северната си част е по-тесен и с дупки. Откъм южната си част е широк и сравнително гладък.
Златишки проход (Кашана). Това е пътят от Етрополе-Златица. Пътният участък е в доста лошо състояние и на много места асфалтовото покритие изчезва и затова по официални документи този проход се води затворен. Въпреки това се използва, и то сравнително интензивно. Зимно време е непроходим. Мястото е много усойно.
Троянски проход (Беклемето). Това е пътят Троян-Карнаре. Един от най-високите български проходи. Преодолява се много голяма височина, има множество завои. В последните години е преасфалтиран частично и дупки има на малко места. Проходът се използва доста интензивно както от леки, така и от товарни автомобили и автобуси. Най-прекият път от Пловдив до Ловеч и Плевен. Зимно време при силен снеговалеж остава затворен с месеци и обикновено става проходим чак към края на май месец.
Проход Шипка. Основен проход с много завои и преодоляване на голяма денивелация. Преасфалтиран през 2010 г. от казанлъшката страна. Габровският участък също е в добро състояние. Като цяло този проход се поддържа доста добре и дори зимно време е проходим. Има доста интензивно движение както на леки, така и на товарни автомобили. Част от прохода има дублиращо трасе, които започва от най-високата част на прохода под паметника Шипка, стига до х. Бузлуджа и се спуска малко над с. Крън. Като път е лек, но е доста разбит и се нуждае от цялостно преасфалтиране.
Проход на републиката (Хаинбоаз). Това е най-лекия проход в тази част на Стара планина (а ако не броим магистрала Хемус, е най-лекия по протежение на цялата планина). След последния спорен ремонт, пътната настилка все още е нормална, има на много места по трета лента за изпреварване и има възможност да се поддържа доста прилична скорост. Завоите са доста малко и предимно полегати. Изкачването и спускането са малки. Неприятното при този проход е, че движението на товарни автомобили е много интензивно, но пък има възможност за изпреварване на колоната на много места. Проходът работи целогодишно (освен в случаите, когато някой камион (предимно турски) препречи пътя и се налага преместването му с тежка техника).
Твърдишки проход. Път Твърдица-Елена. По официални документи този проход е затворен от много години. Асфалтово покритие от твърдишката част има от Твърдица до върха при хижа Буковец и след това асфалтовият път продължава през бившите минни селища Шешкинград, Чумерна и стига до с. Боров дол, където продължава. Откъм Елена асфалтовото покритие е до с. Буйновци, а оттам до върха е път с настилка трошляк, преодолима за високопроходими автомобили. Не се препоръчва за преминаване. Използва се основно за връзка от Твърдица до хижа Чумерна.
Между Шивачево и Сливен има няколко пътя, които са удобни за преминаване и излизат на пътя за прохода „Вратник”. Единият път е Гара Чумерна – Жълти бряг – Бяла паланка – Градско – Новачево – Бяла. Като изключим участъка между Градско и Бяла, през останалата част пътят е в добро състояние. Минава през много живописен район; Другият път тръгва между селата Гавраилово и Малко Чочовени и излиза малко под Бяла. Слабо използван и в сравнително добро състояние.
Проход „Вратник”. Пътят е приятен и в добро състояние, от Сливен до Вратник няма много завои и пътят е широк. Между Вратник и Стара река ширината на пътя става доста по-малка и има много завои. Проходът може да се използва целогодишно.
Сливен – Ичера – Градец е добър вариант ако пътувате от югозапад в посока североизток (или обратно) и решите да си спестите натоварения трафик по пътя Сливен-Карнобат. Има множество завои, но пътната настилка е след ремонт и в доста добро състояние, а и гледката си заслужава.
Петолъчката – Омуртаг. Състои се от три прохода (Марашки, Мокренски и Котленски). Първите два са малки. Този път е също доста добра алтернатива за преминаване на Стара планина в източната ù част. Има сравнително малко завои, предимно между Котел и разклона за с. Остра могила. Пътната настилка до скоро беше в много добро състояние, но в последно време започват да се образуват дупки. Пътят е интензивно натоварен с трафик на товарни автомобили, няма големи изкачвания и спускания и е отворен целогодишно.
Като вариант на горния път се използва Върбишкия проход. На картата това е първокласен път І-7, който минава от Шумен през Велики Преслав, Върбица, а при марашкия проход излиза на петолъчката. Този проход да се избягва и да се минава само при крайна необходимост. Пътят е много тесен, с множество завои и зимно време е затворен. В последните години частта откъм Върбица е преасфалтирана, но бургаската част от пътя е в много лошо състояние, на места асфалт липсва. И все пак ако ви се налага да минете оттам, то избегнете участъка при Бероново (там асфалт не е останал, а дърветата и храстите са превзели пътя) и минете през Медвен.
Карнобат – Шумен. Включва проходите „Карнобатски”, „Ришки” и „Веселиновски”, но е познат и под името на средния проход – Ришки. Пътят не е нито тежък, нито с много завои, нито преодолява голяма денивелация и при други обстоятелства би бил много добър вариант за прекосяване през Стара планина, обаче заради участъка между с. Прилеп и малко преди разклона за с. Риш, който не е виждал ремонт от много години и е осеян с огромни кратери, минаването през този проход не е препоръчително.
Айтос – Провадия. Пътят е по-известен като Айтоски проход. Пътната настилка доскоро беше доста прилична, но вече започват да се образуват по-големи дупки. Най-лошо е положението в с. Дъскотна, където има големи ями. Там и пътят се стеснява. Лесен за минаване проход, няма големи изкачвания или спускания.
Дюлински проход. Доста неподдържан път. Има много дупки, неравности и е сравнително тесен. Не може да се поддържа нормална скорост. Иначе е лек проход и може да се използва почти целогодишно ако му се направи ремонт.
Поморийски проход. По известен е като Слънчев бряг – Обзор. През по-голямата част от годината има интензивно движение, а особено лятно време трафикът е огромен. Има доста осезаемо изкачване и спускане с доста обратни завои. Пътната настилка е добра.
