И пак питам, когато е направено лошо, да не се говори изобщо за него ли? Та нали трябва да се започне отнякъде? Или понеже проблемите са тоооолкова много, дай да не почваме изобщо да правим, че няма смисъл........ 
Разбира се че трябва да се говори. Но не сега е момента и не така трябва да се говори. За тези нередности, трябваше да бъде повдигнат въпроса веднага при проектирането на станцията (с оглед настоящите проблеми с по-старите станции) и да се наблюдава изпълнението на проекта. Но за съжаление, на никой от журналистчетата в страната не му се занимава. И предпочита да си направи рекламата бързо и гръмко, от колкото наистина да се положат усилия за улеснение на трудноподвижните пътници.
Проблемите наистина са много и малко се говори и за бул. България. Който трябваше също да има достъп за трудноподвижни хора. Разбира се, говори се една седмица и всичко се забрави от журналята. Но хората в колички все още не могат да използват нископодовите ни трамваи.
Казвам че в метрото в момента има една добра система и се полагат усилия да се угоди на всеки, за всичко. И за инвалидите ще се направи каквото е необходимо. Както виждате, директора не се е скрил и вече са взети мерки. Ще видите че скоро ще има и резултат.
Но не така стои въпроса и с другите дружества и другите проблеми. Нима някой предприема мерки, за неправилно скосени тротоари в центъра на София? Нима някой предприе нещо, за подобряване достъпа на инвалиди на всички тм спирки по бул. България? Нима някой предвиди, да се пуска по един нископодов трамваи по линии, само с високоподови пс-та?
Така че аз съм "за", нека да се говори за проблемите. Но навреме и с цел - те да бъдат решени. А не с цел да разбунят духовете и проблемите да си останат.
Не всеки припаднал е наркоман. Паническото разтройство и други заболявания са много по-чести причини за припадане и прилошаване. А за човек с ПР нещо просто като използването на ГТ може да се превърне в ад. Като прибавим силния шум на влаковете в метрото и колко задушни са някои вагони... Това състояние така сковава човек понякога, че в някои държави хората с него се приравняват на disabled. Но има масово неразбиране, както и от някои ГТ фенове които искат всеки да използа метро, въпреки че при него паник атаките са много по-често срещани от колкото в наземно превозно средство, което се движи на открито. Всеки си съди от своята камбанария. Понеже в нашето общество има стигма за това се говори под сурдинка. Нищо, че почти всеки втори българин е на успокоителни и по улиците почти не виждаш усмихнати хора.
Не всеки втори припаднал е наркоман, но има достатъчно, за да го казвам. Не говоря за паническо разстройство, заболявания и прочие. А за хора с двигателни проблеми. На всеки може да му стане лошо и да припадне, за това има лекари, спешна помощ, полиция и се взимат мерки.
Виждам че си разгледал подробно хората с ПР. В случая не знам за тях какво може да се направи. Нито може да се направи "по-тихо" метрото, нито пък да се ограничи в определени часове голямото струпване на хора на едно място. Било то в метрото или навън. Какви са добрите практики от света за тези хора, виж ги и ще е хубаво да ни ги споделиш тук. Все пак основната функция на метрото е превоз на пътници, а всичко останало е нещо което може да стане, но може и да не стане. В случая някой да му прилошее, припадне и т.н.
