Така и не разказах как мина пътуването ми Бургас - София, за което попитах за помощ в другата тема -
благодаря още веднъж на всички отзовали се, реализирах една своя детска мечта!За нещастие се случи да е точно на 28 юли, когато греда падна на линията малко след Пловдив и влаковете бяха отклонени. От там почна цялата драма - в Бургас влака тръгна точен до минута - и беше пълен на 100%, което доста ме изненада. Да отбележа, че гредата пада към 12 часа, а аз тръгвам в 15. На гарата нищо не се споменаваше, нищо не пишеше, когато ни провериха във влака - нищо не казаха. Така по едно време в купето се разговаря, че нещо е станало и се започва умуване какво следва сега. Когато наближихме Пловдив една кондукторка обиколи влака да събере имената на хората, които пътували в затворения участък, без да каже за какво става въпрос. На въпросите на хората казваше "работим по въпроса, нали виждате!?". Така след много мъка се разбра, че все пак влакът ще мине през Карлово по подбалканската линия, а хората в затворения участък ще ги качат на автобус. Парадоксът тук, е че в бТВ пишеше точно това, а в сайта на БДЖ пишеше, че ще ни качат всички на автобуси и после ще вземем друг влак до София. Недоумявам как е възможно
бТВ да са по-информирани за БДЖ, отколкото самото БДЖ за себе си. В Пловдив настана хаос и паника, защото никой не беше обяснил на хората къде ще ги чака въпросният автобус... После потеглихме за Карлово - влакът се движеше точно с 30 км/ч, засечени от GPS, накрая спря в нищото. Аз като по-наблюдателен забелязах, че в далечината минава товарен влак, който ние трябваше да изчакаме явно (
). След това в града стояхме още 30 минути, в които местеха локомотива от другата страна на влака, за да тръгнем към София. Пътуването по подбалканската си е приключение - крива, позволяваща скорост неповече от 90 км/ч, много тунели. Е, наближихме София - беше след 22 часа вече. Влакът трябваше да спре на гара "Искърско шосе" и там ме чакаха с кола. Понеже почвах да разбирам каква е ситуацията в БДЖ, реших да питам дали ще спре там все пак - кондукторката заядливо ми отвърна "Не.", питах защо и тя каза "Ми господине, имаме технически проблеми, сега и да ви обяснявам и да не ви обяснявам...". Реших да не се ядосвам прекалено и просто звъннах да ме чакат на следващата гара - "Подуяне". Тук настъпва кулминацията - влакът все пак спря на "Искърско шосе", само че беше късно вече, чакаха ме на другата гара.
Пълен абсурд, ако не друго. Така може да се опише не само въпросната ситуация, ми и цялото пътуване. Не се възмущавам от падналата греда, разбира се, а от факта че в БДЖ никой нищо не знаеше по въпроса и не казваше. Това накрая направо ме довърши. Има го момента, че в случай да не беше станал инцидентът, вероятно всичко щеше да мине по вода, но според мен ефективността на каквото и да е учредение се определя точно по това как то реагира в есктрени ситуации. В крайна сметка пристигнахме с 2 часа закъснение, а казаха, че забавянето няма да е повече от 1, така и пишеше във всички медии - къде отиде другият час не знам. Като цяло БДЖ е затворена страница за мен от сега, но това категорично не помрачи нормалната част от пътуването, на която страшно много се изкефих!
