Вчера и в Петък бях в Карлово. На отиване пътувах с колеги от университета ми с влак 3621, който беше в състав от наскоро внесените вагони от Германия 43-та серия. Колегите останаха приятно изненадани от новите вагони-във влака беше чисто, лъскаво и топло, аз седях по къс ръкав вътре и пак ми беше топло. На тези вагони ми е много интересно как е направено парното,защото май е от тавана. За такива растояния тези вагони са перфектни. На карлово пристигнахме точно на секундата. Снимки на вагоните при пристигане на Карлово, може да видите и номерацията, вагоните са за 140 км/час.
А какво ще кажете за този влак?
На следващият ден реших да се повозя повече на влака, и да се прибера през Горна Оряховица по 3-та, 4-та и 2-ра линия. Отидох сутринта на гарата, където Чайката експрес пристигна на секундата, аз чакам влак 3621 да го хвана до гара Дъбово, обаче позакъсня малко-с около 50 минути. До гара Дъбово избихме около 10 мин, където ни чакаше влак 40104, който поради това, че прави връска с нашият влак също замина със закъснение. Пристигнахме на Дъбово и пътниците за северна България и за Балкана бързо се прехвърлихме на трансбалканският влак. Влакът беше в състав само от 3 вагона 47-ма серия в отлично състояние+фургон. Тази ж.п.линия зимата, особено при повече сняг е единствената връзка на централна северна с централна южна България,и единствената читава и удобна връска лятото. Недоумявам защо състава на влака е толкова малък, при положение, че няма друг начин да се прекоси Балкана и толкова много студенти, ученици и работещи хора разчитат на този влак, а следващият е чак следобяд към 17.00ч.
Заминахме от гара Дъбово и се понесохме нагоре през красивият Балкан. Пресичането на Балкана е приятно изживяване-има към 23 или 24 тунела, изкусвени коловозни развития под формата на 8-ца и 6-ца за преодоляване на височина, от високите части на линията се откриват величествени гледки като от птичи поглед. Влакът минава под с 2 тунела под град Велико Търново, като се вижда хълмът Царевец а тунелите са под самите сгради на града. На гара Кръстец имаше над половин метър сняг. Снимка на гарата от влака
Не можах да направя много снимки, защото имаше доста народ във влака. На места от много сняг клони бяха надвиснали над ж.п. линията и се удряха със сила в стъклата на вагоните, а снегът стигаше почти до коша на вагоните. В доста села из района беше спрял токът, заради много сняг.
Във вагоните парното беше на макс и беше отново жега, вагоните бяха чисти, със нова синя тапицерия на седалките. До Горна Оряховица изби малко закъснение, аз слезнах, влакът замина за Русе. Взех си билет за влак 2612, за да разгледам и град Горна Оряховица. От гарата до града се минава през хиляди в буквалният смисъл стъпала, високо горе на един хълм се виждат блоковете. От горе, където са блоковете се открива величествена гледка към Дунавската равнина и към гарата. Слезнах отново при гарата, и седнах да чакам влак 2612. Приятно впечатление прави, че в момента гарата се обновява, вече е с алуминиева дограма, правят нова модерна облицовка на навесите на пероните.
Влак 2612 пристигна на време, качих се в 4-тия вагон от общо 5, който беше ремонтиран вагон 74-та серия. Бях сам в Купето, на Плевен се напълни с хора прибиращи се от работа до Дъбниците и Телиш, после пак останах сам, на Червен Бряг в мойто купе се качи още един човек до София. Ето снимка на влака на залез слънце, малко след Горна Оряховица
