С тая Дунавска "равнина", Благо, сме изтеглили възможно най-късата клечка. И Горнодунавската низина (в Австрия), и Среднодунавската (в Унгария, Хърватско и Сърбия), и Долнодунавската (отсреща в Румъния) са равни като тепсия, само нашият бряг е такъв, не знам защо това го водят равнина. До Горна Оряховица скоростта на влаковете бива, но сетне към Русе е кошмар от влачене и финтифлюшки. След моста линията не я бива насред полето, понеже на власите не им е приоритет, но от Букурещ насетне се уплаших от скоростите. Това преди 20 и кусур години, когато в Сърбия още не бяха свалили Милошевич, сръбските ченгета и митничари тормозеха пътуващите, та се уплаших да пътувам през Белград, въпреки много по-евтиния билет и модернизираните вагони на влака Белград - Виена. То и там до Нови Сад биваше (пробвах в последствие), но после към Суботица се влачехме с не повече от 30-40 километра по тепсията. Едно време, като сте били студенти и сте ходили по ГДР и Чехословакия (майка ми е ходила в Чехия по същото време), поради някакви измислени причини не са давали да се минава през Белград.
Отделно Крайова - Калафат е бетер индустриален клон посред равното поле....
