Официалното обяснение за участъците, по които няма влакове е, че се извършват ремонти. Дали такива реално се извършват е отделен въпрос. За Прищина, Косовска Митровица и т.н. се знае, че косовските власти не допускат сръбски влакове. На запад към Шид линията биваше, вероятно хърватите се ебават. За Нови Сад - Суботица имам личен опит. Преди 15 години пътувах с Авалата (Белград - Виена) до Будапеща. До Нови Сад скоростта биваше, но сетне към Суботица майка плаче - абсолютно право трасе, насред равното като тепсия поле, а влакът едва крета с пешеходна скорост. Та още тогава имаше крещяща нужда от ремонт. Поне вагоните бяха много хубави, рециклирани, с много широки, меки и удобни седалки, дори във втора класа. Вагон-ресторантът беше на ниво, още си спомням панираното филе от акула с ориз със зеленчуци и задушени картофи за 5-6 лева наши пари. Билетът също не беше скъп. И всичко това при положение, че тогава на сърбите още им бяха необходими визи, за да пътуват в ЕС. БДЖ по това време нямаше нито един свестен международен влак, то кога ли е имало след промените.
Преди 20 години в Румъния влаковете бяха цигански, във всякакъв смисъл, но скоростта от Букурещ плътно до унгарската граница беше умопомрачителна, каквато не бях виждал на българска територия. Тогава не посмях да се кача на Авалата, понеже в Сърбия още не бяха свалили Милошевич и тормозът към българите от страна на сръбските митничари и полицаи беше пословичен - вземаха пари за щяло и нещяло, не си ги бил декларирал и т.н. Нямаше също и нискотарифни авиокомпании.
Ужасяваща история е и Белград - Ниш - минимум близо 6 часа за 250 километра.