2179 беше доста приятен автобус, същото бих казал и за 1602. Тези метановите си спомням, че по едно време бяха тръгнали да стават кабриолети, особено от съчленените - 9076 май беше. Наистина много хубави и мили периоди във Варненския транспорт. Към края на Транстриумф куриоза беше да излезе 9986 на 409,209БЪРЗ или някоя дълга линия към Златни пясъци. МАНовете НГ272 няма да ги коментирам, бяха отвратителни. Спирам, че се почувствах стар. Много жалко, че един наш съфорумник не е сред нас вече, защото наистина беше като енциклопедия и определено имаше какво да разкаже.
1602 беше приятен, защото не беше малтретиран от диваци, като шофьорите на 1603 и единият от 1604, които на прави отсечки настъпваха. Отделно беше по-нов и по-запазен, затова бях направил уточнението в коментара си по-рано.
9986 беше най-странната доставка в Транстриумф или втората такава след Ден Оудстена (В 9571 РВ - за тези, които не го помнят) - пристигнал е малко след първата партида от Израел, но е постоял с месеци в гаража. Излезе заедно с Волвата или съвсем малко преди тях - декември 2006 или януари 2007.
От Инголщадт (INVG), с класическите двигател/скоростна кутия, производство 1981-1985.
Подобни бяха 3312, 3314, 3315 и 6089.
0583 беше друг тип, подобен на 0582, с двигател/скоростна кутия от 1979г.
Беше с много запазен салон - толкова, че в началото с Тони не знаехме, че е бил рециклиран. Караше го един Матей, а после стана бързо оборотен.
Само още един или два автобуса сме имали от този град - В 6175 СН или В 6176 СН, бял O405 на Делтакар.
Не съм съгласен за дрезденските МАН НГ272 и двата от Chemnitz (В 8277 КН и В 8279 КН), аз поне ги харесвах.
Харесвах им салонът, тапицерията, а дори и на външен вид. Конкретно тази ливрея - жълто и черно. Те бяха производство 1992-1994 г.
Верно, че имаха много неприятни вибрации, но бяха сравнително успешен модел за Европа през годините, не толкова при нас.
Както Делтакарският, така и Транстриумфските имаха дефектираща електроника и чакаха за части в депата по доста месеци. Това е, защото за Мерцедес се намираха по-често, на по-добра цена. В случая на Делтакарският, мисля, че го нямаше в продължение на години.
Електрониката се заместваше с турски или по-евтини, менте части и това означава, че веднъж с махнати оригинални, беше въпрос на време отново и отново да се строшат. Това беше и продукт на много лошите пътища тогава - беше по-лунен пейзаж спрямо сега. Отделно, беше разправия за тогавашните механици да нагласят фотоклетките по вратите и част от буксите.
В 8819 КН, който го караше Венци дебелият например, беше един от тези, които седяха с месеци - веднъж го нямаше за повече от 3 месеца само заради повредена електроника по скоростната кутия.
От гледна точка на успешен модел, Мерцедес O405GN/GN2 и разновидностите им се оказаха по-здрави и по-добри, но пак беше относително. Безспорен факт е, че от тогавашната партида от Кийл и Фленсбург (В 1624 КР например) се движат още няколко, 17 години по-късно.
Трябва да се каже, че тези модели бяха вече достатъчно употребявани автобуси, които бяха закупени 2-ра, 3-та ръка, за да обслужват линиите, спечелени от Транстриумф. ГТ - за да разкарат Икарусите.
Те не покриваха европейските стандарти, с които да обслужваме линиите.
Сега транспортът е много по-добър от гледна точка на подвижен състав, независимо дали за феновете е скучен или не.
По-малко навъртяни км., по-млади автобуси, по-нова технология, нископодови, 3-врати сола, 4-врати съчленени. CNG/електробуси, ЕВРО 6 и много по-екологични.
И тъй като стана дума за аксаковските метани - 9075 беше от Майнц (от където бяха и В 0351 КВ - В 0355 КВ, без 0354) и беше интересен с двете бутилки, а другите 2 - 3969 и 3971, където пишеше Erdgas, бяха отделна партида. Тези замениха съчленените Неоплани - N4021 - В 9410 КН, В 9412 КН, В 9413 КН. С 9412 никога нямах възможност да пътувам, тъй като се движеше много малко и след това беше бракуван (оставен за части).
А за останалото - да, ние с Тони бяхме документирали и скицирали историята на по-голямата част от тези автобуси. Ровехме се в полският сайт почти всеки ден и излизахме заедно да наблюдаваме "находките" - къде има къс по линия за съчленени, или в моят случай - дълъг на линии за къси автобуси като 10, която от години няма активен пътникопоток за съчленен.
Единствено не можахме да разберем къде е обслужвал бившият В 0478 КК / В 2615 РН. Дали е бил боядисан бял, преди да дойде при нас? Имаше същата тапицерия като на 1604, един странен символ срещу втора врата. Имаше и от онези щипки за табели, които имат традиционно берлинските автобуси. Но нямаше инвентарен номер. Със сигурност беше по-запазен, по-нов и по-тих от 0479 и 0480, които бяха 1990-та.
Благодаря за милите думи
Тези снимки ги качвам, за да запазя спомена от някогашния шарен и интересен градски транспорт. Това ми е целта и ще продължа да я спазвам. За мен това е история и тя трябва да се съхранява и пази за в бъдеще. Ако трябва целия интернет ще обърна надолу с главата, за да намеря още кадри
Ако имаш нужда от разни исторически снимки от този период - между 2006 и 2008, може би ще мога да ти съдействам. Само че, качеството на повечето снимки не е много добро.
Там има антики като Досевите например, включително и автобусите на Аксаково/Юри/Николай/Травел с наетите от Транстриумф.
Няколко са качени от Тони в полският сайт, други си ги държа в собствен архив. Нощните снимки са с особено лошо качество, тъй като беше голяма разправия с шофьорите, а и в движение нощем няма как да стане истински добра снимка без нужната оптика, която сега е много по-достъпна.
Имаше едни снимки, които бяха отделени и свалени на диск, но трябва да видя как да ги прехвърля - те бяха дори още по-пикантни.