Билетчето за пътуване със старите маршрутки беше 50 стотинки. Общо взето не бяха кой знае колко предпочитан транспорт тогава предвид цената - осем билетчета за трамвая. Винаги имаше свободни места, за правостоящи пък да не говорим. Освен това в никакъв случай не може да се каже, че Латвия-та вози удобно и комфортно - това беше едно от превозните средства, в които на някои хора като мен абсолютно винаги им ставаше лошо. Водачът имаше до себе си монтиран перфоратор, с който дупчеше билетчето, преди да ти го даде. В събота и неделя маршрутките не се движиха. С изключение на най-големия номер тогава - 10, която беше с маршрут Централна гара - Битака - тя пък вървеше само събота и неделя. Точно и на нея се появиха първите частни бусчета - Авии и Мерцедеси.
Автобус 211, който забележете, минаваше близо до два гаража - Дружба и Земляне, се обслужваше от.....Малашевци. И в посока Лъвов Мост правеше на Подуене доста интересна врътка, без да спира - след спирката на Подуене, която си беше на сегашното място, понеже няма как да тръгне директно по Данаил Николаев – тогава Цвятко Радойнов, автобусът от Мадрид завиваше надясно по Черковна, после наляво през Моста Чавдар и надясно през връзката от моста към ИСУЛ.
242 беше много бърз и удобен, но хората много-много не го предпочитаха и си вървеше общо взето празен поради простата причина, че беше на Чавдарки, и то от възможно най-раздрънканите. Табелата беше стандартна с бели цифри на червен фон, но на маршрутната част беше изписано "Експресна" с червено, Гара Захарна Фабрика - гр. Банкя - с черно.
Между другото автобус 79 тогава беше през Театър София и Подуене, не както сега през Александър Екзарх и Моста Чавдар.