Aз мисля, че е по-добре работата да е разбита на по-малки поръчки! Така се увеличава броя на фирмите, които биха могли да участват, следователно - по-голяма конкуренция и по-ниска цена. Също така фирмите изпълнителки ще се гледат да не изостават една от друга. Така както се случва на МД2 например. Мисля че примерът там е положителен. Веднага ми изплува случая с А3 в Румъния, където Бехтел взе 415 км АМ през 2003 на веднъж. Резултатът след 10 години е плачевен!
Да обаче това не е магистрала, а метро! Представи си: дели се на три строителни лота, за които тия примерно вече имат частично машини за копане, но материали нямат. Съответно всеки купува някакви количества, щастлив и доволен, че е избран за подизпълнител. Купува цемент, бетон, релси и т.н. за неговия си участък. Прави се четвърти лот - за осигурителна техника, където изпълнителят е един за целия участък (не защото няма примерно 2 или 3 фирми, които да го изпълнят), който тръгва с трите фирми-строителки да говори къде и как да са инсталациите. Оказва се, че единият не знае къде, другия защо, а третия не се появява... Накрая осигурителната техника след въвеждане в експлоатация куцала...
По логиката ти трябва и за осигурителна техника да се изберат изпълнители по лотове, пък ако ще всяко копче в централизациите да е различно и ръководствата за експлоатация да са от китайски до американски...
Затова - за 4,5 км метро според мен има място само една фирма, пък нека останалите си разпределят парчетата за бъдещото строителство или ако не са дали най-конкурентна цена да изчезнат от пазара!