надявам се да ви хареса
(може и да го знаят повечето от вас)
Една история
Един хубав пролетен ден двама шофьори на Тролей и автобус решиха да се състезават с превозните си средства. Наеха една дълга писта близо до Пловдив и шофьорът на тролея повика майсторите които поддържат контактната мрежа и им каза да опънат над пистата тролейни жици. Разгласиха в цял Пловдив за предстоящото състезание и започнаха да продават билети. Месец и половина след това жиците вече бяха опънати и свързани към източника на право напрежение 600V. Дни след това бе продаден и последния билет. Насрочиха дата за надпреварата и след 3 дни ето ни на пистата. Отидохме първи защото бяхме нетърпеливи да видим кой ще победи. Икарусът беше излъскан и блестеше ослепително. Тролея беше неотразим току-що пребоядисан с прибрани рогца и лъщящи медни жици над него по които още не беше минал нито един тролей. Стана време за началото публиката с нетърпение очакваше да започне надпреварата. Но защо още се бавят? Вече 5 минути след обявения час за старта. Публиката се изнерви много. И ние се изнервихме и отидохме да си купим кафе. Когато изпихме кафето си и се върнахме тролея вече отдавна си беше закачил рогцата и чакаше на пистата докато Икарусът още се опитваше да запали двигателя! Всички зрители питаха защо още не започва състезанието и защо този автобус не може да запали? След 1 час Икарусът запали и отиде до Тролея на пистата. Всички притаиха дъх ... 3... 2... 1... и Старт! Тролеят плавно и мощно набра 80 Км/ч за 5 сек. и се оказа 300 м пред Икаруса докато той още се опитваше да привключи от първа на втора. Не можа да превключи и съвсем спря да се движи. След малко Икарусът беше успял да включи на четвърта и със страхотен грохот се движеше с 30км/ч. След няколко минути беше набрал скорост и шофьорът започна да вижда в далечината на пистата тролея. Това го обнадежди но в този момент се оказа на наклонен участък от пистата. Тролеят даже не беше забелязал наклона но скоростта на Икарусът намаля на половина а шумът от двигателя надхвърли 500 ДБ. Всички зрители си запушиха ушите защото в противен случай рискуваха да оглушеят. Тролеят продължаваше да се движи с 80Км/ч докато Икарусът още береше душа по наклонения участък и скоростта му клонеше към 0. След дълко и мъчително изкачване на наклона с 5 Км/ч Икарусът най-накрая прехвърли баира и шофьорът започна да се заглежда в далечината за да види до къде е стигнал тролея.
След дълго вглеждане шофьорът забеляза малка точица да се синее и разбра че това е тролея. Разярен и твърдо решен да го настигне шофьорът на Икаруса включи на първа но нещо в скоростната кутия изръмжа и целия Икарус се разтресе. Тролеят вече пресичаше финала когато шофьорът на Икаруса беше на средата на пистата и се мъчеше да поправи скоростния лост който му беше останал в ръката.
Добре че зрителите не чуха какви псувни ръси шофьорът докато правеше отчаяни опити да закрепи скоростния лост на мястото му. Шофьорът вече беше отремонтирал скоростния лост и се засили разярен до краен предел и както се движеше с 45Км/ч се друсна в една дупка и втората половина се раздрънка и почти се откачи. 500 метра по-нататък задната част изцяло се откачи и се изтъркаля встрани от пистата. Шофьорът даже не забеляза, толкова беше разярен. И тъкмо пресичаше финала час и половина след тролея когато установи че му липсва задната половина от автобуса и се върна да си я търси. Зрителите отдавна вече заливаха тролея с хвалби и освиркваха Икаруса а в този момент шофьорът на автобуса заедно с първата му половина беше нейде из пистата и търсеше другата половина. След малко я откри и установи че не може да я закачи сам и повика шофьорът на тролея заедно с тролея да му помогне да изтегли втората половина. Шофьорът отказваше да помогне но след като шофьорът на Икаруса му се помоли и призна че той е безспорен победител той склони и отиде да издърпа половината. Въпреки че теглеше цяла половина в повече тролея не стана по-маломощен и пак вдигна 80Км/ч. Когато стигнаха и пресекоха финала от високата скорост половината се беше превърнала в четвъртина и всички зрители похвалиха тролея и освиркаха Икаруса.
Така завърши надпреварата. Шофьорът на Икаруса съжаляваше че се е захванал със състезанието защото от градския транспорт щяха да го пребият от бой че е съсипал автобуса но го спаси факта че и те знаеха че тези автобуси са гола вода
