Здравейте, приятели на ГТ!
Предпоследната седмица на Май посетих Сингапур и отделих един ден на разходки из градския транспорт, най-вече метрото и исках да споделя своите преживявания от първо лице.
Както и с Пекин, малко история. Сингапур за първи път се установява като пиратско селище на може би най-важния търговски път в света, през проливите Малака и Сингапур. Наличието на активна търговия през цялата история на тези проливи привлича Британците, които установяват колония през 1819 година. Британците реорганизират и модернизират града според плана Джаксън (Jackson Plan или Raffles Town Plan), обособявайки квартали за всеки един от етносите, които живеели и прииждали към острова. Така от исток на запад са разположени:
- Chinese kampong (Chinatown), намиращ се на брега на залива и стигащ до река Сингапур,
- на север от китайското поселение е индийското (Chuliah kampong), което след това се разширява до днешния район Little India на Север
- Река Сингапур, разделяща града на две,
- Централна градска част с административни сгради и на север на хълм разположен и Fort Canning
- Европейското поселение, в което са се разполагали европейските търговци, както и богатите азиатци,
- Kampong Glam, в който са живяли предимно мюсюлманите - араби, малайзици, бугис, както и султана на Сингапур.
В днешно време старите очертания на града се виждат отчасти, като вече не са разположени на брега на Сингапурския проток, а в марината, заградена от нови усвоени площи от протока - искуствени брегове и острови.
Общо линиите на метромрежата на града са 5, като централната линия - Downtown line е може би най-натоварената в града. Тя описва една голяма фльонга през центъра, преминавайки през практически всички исторически центрове на града, както и през новите Downtown - "Ситито" на Сингапур и Bayport. Първата линия е East West Line (EWL), чието строителство е започнато през 80-те и първите станции влизат в експлоатация през 1987г. Линията е обикновенна, с надземни и подземни станции. North South Line (NSL) e строена по подобна технология на EWL и влиза в експлоатация също през 1987. Линиите Downtown line (DTL), North East Line (NEL) и Circle Line (CCL) са пуснати в експлоатация след 2000 година и са изцяло автоматични, без машинисти. Това е и най-разширената мрежа автоматично метро в света! На всички линии и спирки, на които съм се возил, има предпазни врати, които се отварят едновременно на влака и на перона. Влаковете на автоматичното метро са изцяло проходими, като на око са дълги около 100-120 метра. Най-дълбоката станция е Bancoolen, дълбочина 48 метра. От нивото на перона до нивото на тротоара се стига със 7 ескалатора, като единият от входовете на Bancoolen излиза директно в бизнес университета на Сингапур (Singapore Management University). Във влаковете има както места със седалки, така и такива без седалки за увеличен капацитет. Специално са оставени места за инвалиди с колички (седалките са съкратени с 2 места). Тунелите и влаковете са изключително широки, по-широки и от Берлин и от София. По мое усещане трима души могат да застанат успоредно в местата, където има седалки. Ширината на салона е може би 3 метра, може и повече.
Системата за таксуване е много подобна на Пекинската. Във всяка станция има автомати, на които пътникът може да си закупи карта, заредена с определена сума. Цената за превоз зависи от разстоянието между станциите и се изчислява с точност до 10 цента. Средно за пътуване се заплаща около 2 долара с метрото (това е около 1,20 евро или 2,4 лева). В автоматите за продажба на билетите не се указват само имената на станциите, но и тяхните кодови номера (например Chinatown (NE4/DT19), което означава, че станцията е четвърта от NEL, както и деветнайста от DTL). На някои от станциите (но не на всички) има разчертани зони за чакане за качване и отредено място за слизащите пътници от влака. Това е направено по подобие на Пекинската подземна железница, но за разлика от Китай, хората се съобразяват много по-малко с тази маркировка.
Интересен момент е номерацията на маршрутите. Номер 1 и номер 2 са линии, движещи се в рамките на един и същи метродиаметър, между едни и същи крайни станции, но в различни посоки. Номерата са указани навсякъде по станциите. Тъй като всички станции, през които минах са с един централен перон, това води до още по-голямо улеснение на пътуващите за да се ориентират в посоката. Кръговата линия има разклонение и по този начин заема 3 номера - 8,9 и 10, като 8 и 10 са в посока към разклонението, а 9 е от разклоненията в обратна посока, т.е. линиите имат само крайна дестинация, но не и начална.
Бидейки бивша британска колония, в Сингапур движението се извършва отляво. Това важи не само за наземния трафик, но и за метрото. По аналогия стоящите на ескалаторите застават отляво, а отдясно хората изпреварват.
Влаковете са сравнително тихи при потегляне и спиране. Замерените от мен максимални значения на шума са малко под 80dB, средна стойност около 65, минимилна - 52dB. Това позволява провеждането на разговор без съществено повишаване на гласа, което в Софийското е невъзможно.
В северния край на NEL и DTL са изградени довозващи вътрешноквартални автоматични надземни леки метромрежи. Влакчетата са снабдени с гумени колела е движат по бетонни релси с малки интервали от по 5-10 минути. Тези 3 микромрежи, които помежду си не са свързани, но ползват, до колкото разбрах, еднаква технология, изпълняват изключително функцията на довозващ транспорт, заменяйки по този начин автобусни линии в най-населените квартали. Прекачването от нормалното метро на тези линии се извършва в зоната на тарифиране на метрото - не се излиза през турникет. Човек може цял ден да си обикаля метрото без да излиза от него и да разгледа външните части на града през прозорците на микро метро мрежите. В летището Чанги има също такава мрежа, свързваща терминалите. Привидно всички тези мрежи са съвместими една с друга.
В момента се извършва строителството на последния участък, който ще затвори кръговата линия, както и на цяла нова линия, а именно Thompson-East Coast Line (TEL). Колкото и да се разхождах из града, не видях нито котловани, нито места, където да си личи, че се строи метро. Как го правят - не знам.
Надземният транспорт е изцяло автобусен, но на автобусите не съм се возил. Преобладават двуетажни. По наблюдения разписанията им са доста сгъстени, особено в пиковите часове и в рамките на 2 светофара могат да се видят два автобуса от една и съща линия да се движат един след друг.