Ето и снимки от пътуването с Дачията.
Настаняване в единичното спално с душ и тоалетна след качването във Виена в посока Букурещ.
Първа гара на унгарска територия 50 минути след тръгването от Виена, Хегьешалом
Между Медиаш и Сигишоара в Румъния беше достигната най-високата скорост 151 км/ч. Тук новото трасе е готово. Гарата в Сигишоара е прясно асфалтирана пероните. Затова пък след Сигишоара и чак до Брашов се влачеше 3,5 часа с 40 км/ч. Там още е по немодернизираното трасе. Но се виждаше, че се работи по новото трасе доста интензивно.
В Брашов по линията се работеше дори в неделя, това беше неделя.
Едно от забелязаните влакчета на гарата в Брашов, която не е модернизирана, няма и електронни табла по пероните.
Гледка към Карпатите край Синая
Гаричките в Карпатите по тази линия са много кокетни и обгрижвани, всички имат и електронни табла на самите гари отвън. Става дума за Предял, Азуга, Бущени, Синая.
Гарата в Букурещ не е модернизирана. И тази година ми проси едно цигане там, а миналата година таман двама възрастни и май не бяха цигани.
Но гарата е много оживена, не е като софийската.
Спалното купе на връщане.
Непредвидения престой на гара Келети в Будапеща след като Дачията я резнаха заради закъснението от 2 часа, което всъщност явно беше по вина на унгарците, защото на границата в Куртич пристигна само с 13 минути закъснение минавайки цяла Румъния, но в Куртич престоя 2 часа и чак тогава унгарците го пуснаха да влезе на Локошаза в Унгария.