Разбира се, в онази зима на 1998 метрото беше повече увеселително влакче, отколкото съществен транспорт. Но пък явно пускането в експлоатация стана катализатор за скорошното завършване на МС Опълченска и Сердика, които промениха значително нещата.
В това отношение ролята на Янчулев и Каракачанов е повече от скромна. Приносът на Тошо и соцкметовете спрямо периода на изграждане е повече от символичен. Още повече, че докато изкопите по сегашния Тодор Алексадров зееха с петилетки наред, се изградиха паметници на Бузлуджа, Шумен, НДК, разточителни мраморни центрове на всички градове, в които гостуваше дипломатическия корпус, безсмислено количество резиденции и т.н. Неглижирането на метрото беше сериозна грешка - жителите на Люлин можеха да получат адекватно транспортно обслужване още с ключовете на панелките си. Добре поне, че в последния момент бяха закупени подвижни състави "на старите цени": този, който е задвижил тази сделка, заслужава да бъде в таблото "наша гордост".