От градовете, които съм посещавал, и от информацията, която научавам от форума, познати, приятели и новинарски сайтове съм на следното мнение: За частен транспорт.
Преимуществата на частният транспорт са много повече от държавният/общинският такъв. Като начало, частниците винаги се опитват да поддържат по-добре своите возила, винаги се стараят да предоставят по-добра услуга на пътникът. Това е така, тъй като частникът се опитва винаги да припечели повече пари, да превози повече пътници. Ако общините залагат на условия, които да са угодни за пътниците и същевременно стриктно следят спазването на тези условия не би имало никакъв проблем. Проблемите идват обаче тогава, когато общините залагат условия, които превозвачите не могат (или неискат в повечето случаи) да изпълняват поради слаб общински контрол. И в тези случаи буквално всеки прави каквото си поиска.
Общинският транспорт. Както споменахте по-нагоре, хубавото му е, че ако един оператор изпълнява много линии, то за неговите линии може да има карти, различни билети и т.н. Проблемът тук обаче не е в операторите (когато в даден град се съберат няколко транспортни оператора). Според мен в този случай проблемът е в местната община - защото ако тя определи да има карта за всички линии или за няколко линии на различни превозвачи, същите няма да правят проблеми и ще издават карти. А който не желае да изпълнява така поставените условия - отстранява се от конкурсът за обществен превоз и друг превозвач, съгласен с условията ще поеме неговите линии. Това не се случва на места пак поради нежелание на общините. Към плюсовете на общинският транспорт можем да споменем и фактът, че при добро желание общините могат да налагат по-строг контрол.
И до тук с хубавото от страна на общинският транспорт. В най-честите случаи служителите на тези фирми се държат нагло и арогантно с пътниците, автопаркът е остарял и амортизиран, поддръжката е под всякаква критика, а в 80% от случаите услугата, която се предоставя на пътникът категорично не отговаря на цената на билетът. Да не говорим и за управленската структура на тези фирми, липсата на бизнес-план, сменяемостта на управителите през няколко години (респ. поддръжници на съответната местна власт в даден момент). Сценарият в края на всяка година е един и същ (с минимални разлики и отклонения, не навсякъде, но най-често стоят така нещата): Общинската фирма е на червено, продължава да трупа разходи, няма подобряване на услугата, събираемостта на приходите не върви както трябва, има множество сигнали за кражби, източват се пари по различни направления. В резултат на последните изброени, от местните парламенти (ОБС) се отпускат пари и ОБС като принципал на общинската фирма я дотира с определена сума, колкото да "изкара" поне до края на зимата и да не фалира. А от цялата работа не е честно спрямо данъкоплатеца да се взимат пари от неговият джоб за фирма, която сама не може да контролира разходите си.
Нагоре в темата се заговори и за електрическият транспорт. Ще коментирам само тролейбусите, тъй като върху друг тип ел. транспорт нямам наблюдения.
Тролейбусният транспорт е екологичен транспорт. Изграждането на КМ и издигането на стълбове за съжаление е скъпа и в повечето случаи невъзвръщаема инвестиция за общините. Затова същите прибягват или до закопуването на автобуси на природен газ/метан, или нови/втора ръка автобуси на дизел. Никой не очаква в днешно време съвременен град да започне да строи тролейбусни трасета от нулата, защото както споменах по-горе - финансово погледнато е невъзможно. Проблемът идва обаче, когато в даден град интересът за "дизелът" заиграе и тролейбусите станат неудобни. Защото тролейбусите се движат на ток, който е по-евтин от дизелът. Освен това не може да бъде напълнена туба ток за продан/колата/вкъщи и т.н. Още по-лошо става тогава, когато се допусне закриването на тролейбусната система (примери - много - Казанлък, В.Търново, а в други градове е почти пред закриване заради интересите на частни фирми или лица, близки до фирми-снабдителки на горива) и тролейбусите се заменят с амортизирани автобуси втора ръка от западна Европа (който акт е в тотален разрез с всякакви европейски политики за екологичен транспорт).
Като цяло в обобщение мога да кажа: За да бъде транспортът у нас на европейско ниво (съвременен и екологичен) общините не трябва да се подвеждат по интереситете на съмнителни превозвачи (които превозвачи от своя страна въртят далавери, обгазяват градовете и не предлагат качествена услуга). Законът трябва да се измени по такъв начин, че да сложи лимит на възрастта на всички автобуси, които изпълняват превоз на пътници по утвърдени общински и републиканска транспортни схеми, както и превозващи пътници под "Специализиран превоз"/"Превоз за собствена сметка". Общините трябва да залагат такива условия за превоз на пътници, които да са в оптимална полза както за пътниците, така и за превозвачите, а най-важното от всичко е стриктно да се следят превозвачите и залегналите клаузи в договорните условия за превоз на пътници по утвърдените общински транспортни схеми от съответните общини. Освен това трябва да има и строга дисциплина дори за минимални нарушения и отклонения от договорите, които се сключват.
ПП - ще допълня нещо, свързано с общинският транспорт. Извадката е от вестник "100 Вести", бр. 3/2011 г. на интервю на Николай Сираков, кмет на гр. Габрово.
***
Има една индианска мъдрост на племето Дакота: „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, просто слез от него“.
***
Hо често в бизнеса вместо да слезем от умрелия кон, използваме други прийоми като например, използвайки индианската поговорка: снабдяваме се с по-як камшик; сменяме ездача; създаваме работна група, за да анализира коня; посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне; повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне; плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне; включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре; впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи; обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне и т. н.
***
Poll